Залогът 🔞

Глава 10

Анди

Проклятие! Тя беше още по – сладка отколкото си представях.
Усещах мекотата на устните й под своите, когато бавно и сладостно я превземах. Езикът ми я атакува нежно и тя леко ги разтвори, а аз не чаках втора покана и нахлух в устата й.
Притисках я към мен и галех гърба й, копринената й коса, нежните й ръце и вече си мислех как да я подпра на някой ствол на дърво и...

Ужасяващ писък раздра тишината и тя мигом се отскубна от прегръдката ми. Дишахме тежко от целувката и възбудата, която ни беше обхванала.

- Откъде дойде този вик? – попита тя.

- Откъм палатките.

Хукнахме и двамата натам, когато още момичешки писъци раздраха нощта.

Джия

Какво се случваше там? Защо момичетата пищяха? Едно тихо гласче в главата ми шепнеше „Матю“, но не исках да повярвам, че отново е забъркал каша.

Когато стигнахме, се натъкнахме на невероятна гледка. Момичетата бяха скупчени едно до друго, момчетата се заливаха от смях, а Джулс и Колин вадеха жаби и червеи от нашите палатки.

- Маммм... – Колин спря по средата – Навсякъде ли са тези проклетници?

- Мълчи и събирай. – викна Джулс.

- Кой го направи? – попитах строго и затърсих Матю сред момчетата.

Малкият проклетник се беше сврял в края на едната групичка и в погледа му виждах, че е виновен. Очичките му гледаха на беля.

- Тази жаба ми е позната отнякъде. – каза Анди и вдигна внимателно една особено голяма – Откъде ли? Матю?

- Не съм виновен аз. Те сами наскачаха вътре.

- А ти любезно им помогна да намерят точно палатките на момичетата, нали?

- Е, аз само ги занесох дотам, те си влязоха...

- Матю, стига. Отивай да помагаш на Джулс и Колин да съберат тези гнусни същества. Утре ще говоря с родителите ти. Опасявам се, че този лагер ще приключи съвсем скоро за теб.

- Всичко е изключително гнусно. – каза Джулс, вдигнала една крякаща гад за единия крак – И много оплескано. Под възглавниците на момичетата има червеи... Милиони. Каква гнус!

- Значи спането по палатките се отлага. – казах с непреклонен глас – Всички се прибирайте вътре.

Децата наведоха глави и се пръснаха по бунгалата. Ясно ми беше, че им е тъжно, че цялото приключение се беше провалило, но трябваше да понесат последствията от една хлапашка постъпка.

Матю събираше жабите и не издаваше нито звук. Беше хубаво дете, но защо правеше пакости вечно? Търсеше внимание ли? Още утре щях да се обадя на родителите му. Може би нямаше да го изпратя вкъщи, но се налагаше да го разбера по – добре. Имаше нещо в него, в погледа му, нещо, което ме спираше да предприема крайната стъпка за наказанието му.

- Аз съм виновен, аз му помогнах да ги хване. – Анди изнасяше нова кофа навън – Съжалявам.

- Господи, да не сте изловили всичките жаби в Мисисипи? Къде ти беше акъла? – викнах към него – Провалихме всичко, децата са тъжни, а тази вечер трябваше да бъде забавна. Дори още не бяхме си направили маршмелоу на клечка.

Хванах се за главата и ми се искаше да крещя.

- Огънят още гори и... Аз ще им направя и ще го занеса по стаите им.

- Нима?

- Да, обещавам. Само да разчистим тук.

Влязох в една от палатките и повдигнах възглавниците – бъкаше от червеи. Започнах да ги изгребвам и да ги изхвърлям навън. После щях да прибера достатъчно за риболова утре, но сега просто трябваше да разчистя пълзящата сган.

- Просто се разкарай, Колин. – чух гласа на Джулс – Гледай си работата и ме остави на мира. Не искам да прекарам нощта в чистене на червеи, за Бога.

- Но аз... – Колин изломоти нещо, но не го чух.

- Махни се! – повтори тя и след това настана тишина.

Нещо определено се случваше тук и нямах търпение да хвана Джулс насаме, за да я разпитам. След като разчистихме всичко и аз бях събрала достатъчно червеи за утре, видях, че Анди е удържал на думата си и носеше огромен куп с печени бонбони към бунгалата на децата.