Залогът 🔞

Глава 31

Джия

На сутринта главата ме сцепваше от нерви, днес беше денят, в който щях да разбера какво имаше в сейфа на Джъстин. Анди беше адски мълчалив тази сутрин, нещо ставаше в главата му, но не ми казваше какво. Дали си мислеше, че днес може би щеше да свърши всичко?
Припряно се преоблякох, защото той беше оставил багажът ми в спалнята, след което отиде да направи кафе.

Качихме се в колата и потеглихме към сградата на банката. Тази сутрин нямаше и музика, а това още повече ме изнерви. Тишината беше отвратителна. Взрях се в бързо преминаващия пейзаж и попитах тихо:

- И сега какво? Какво ще стане оттук нататък, Анди?

- В смисъл?

Това бяха първите му думи за деня, ако не броях едно „добро утро“, което ми каза преди няколко часа.

- В смисъл какво ще правим, ако не открием нищо? Ами ако открием? – всъщност исках да го питам какво ще стане с нас, но оставих тези глупави въпроси да се измъкнат от устата ми.

- Нека първо получиш достъп до проклетия сейф, Джия. После ще го мислим. Може да срещнем някои трудности днес, не забравяй, че полицията те издирва.

- Не бих искала да мисля по този начин за нещата, които могат да се случат днес. – телефонът ми иззвъня, беше Джулс – Трябва да вдигна, Джулс е.

- Добре, бъди бърза.

- Джулс, как си, скъпа? Как е Мия? – зачаках да ми отговори тя.

- Здрасти, Джо. Всичко е наред с Мия, но с мен не е. – гласът й звучеше отчаяно в ухото ми.

- Какво не е наред с теб, мила?

- Колин... – въздишка се откъсна от гърдите ми – Знаеше ли, че е сгоден? И ми го сервира днес, представяш ли си? А вчера беше толкова хубав ден. Приятелите на Анди бяха много мили, организираха игри и забавления за децата, а този Деймън... Ох, голям играч ми се струва. Но кажи ми, знаеше ли за Колин?

- Не. – реших да прибавя още една лъжа към греховете си, защото Анди вече ми беше съобщил този факт в болницата – Не знаех, мила. Съжалявам. Хей, как е Матю?

- О, малкия дявол е по – добре. Обаче баща му е бесен, заплаши, че ще ни съди за небрежност. Мия, миличка, мама се обажда.

В следващия миг чух шумолене, което ми подсказваше, че дъщеря ми е грабнала телефона от ръцете на Джулс.

- Мамиии, - сладкото гласче на Мия прозвуча в ухото ми, карайки ме да се усмихна – кога ще си дойдеш?

- Скоро, скъпа. - постарах се да звуча весело.

- Утре?

- Утре.

- Защото имам една молба – искам да ми донесеш бебе, ама живо.

- Добре, ще ти купя кукла – бебе. – изведнъж ме заля вряла вълна, откакто бях разбрала, че Кат е бременна, мислите за бебета не ме напускаха.

Погледнах тихомълком към Анди, който гледаше право напред и не даваше вид, че е чул и една дума от разговора ми. Сякаш усети, че го наблюдавам и се извърна към мен, карайки всичко в съществото ми да оживее.

- Мами, - гласът на Мия ме изтръгна от краткото умопомрачение, в което се намирах – Не искам кукла, искам истинско, живо бебе.

- Но скъпа, знаеш, че бебетата не се купуват току – така.

- Е, тогава може и конче. Да.

- Ще ти купя най – големият еднорог, който успея да намеря, съкровище. Ще дадеш ли телефона на Джулс сега?

- Да, мами. Обичам те.

Обожавах го това дете – беше толкова невинна и чиста, а аз... Аз бях предала баща й. По много начини. Трябваше да мина през аптека - на този етап не можех да позволя да забременея.

- И какво? Как е там, където си? Забавляваш ли се? – Джулс явно беше докопала телефона от малките пръстчета.

- Не бих казала, че се забавлявам в момента. – Анди ме стрелна с поглед и отби колата – Май трябва да затварям, Джулс. После ще ми разкажеш за Деймън.

- Пристигнахме. – Анди ми звучеше изключително сериозно – Сега трябва да запазиш самообладание. Влизаме, виждаме какво има в сейфа и си тръгваме, ок?

- Да, разбира се. – понечих да отворя вратата на автомобила, но той ме спря.

- Дай ми целувка, скъпа.

Останах леко учудена от молбата му, имайки предвид цялото му държание до този момент, но склоних глава към него и устните ни се допряха леко. Той въздъхна и ме притегли към себе си. Целувката ни беше жарка, разпалваща, от тези, които те карат да искаш още и още. Езикът му бавно обследваше устата ми и нежно докосваше моя. След това бавно се отдръпна и прошепна:

- Толкова си сладка, Джия. – челото му се допря до моето – Хайде да влизаме и да приключваме с това.

***

В банката попаднахме на много любезен служител, който ми съдейства веднага, щом разбра коя съм. Поведе ме към трезора и непрекъснато изразяваше съжаленията си.

- Много съжалявам за загубата Ви, госпожо Люис. Господин Люис беше наш отдавнашен клиент. Надявам се, че носите Вашият ключ за личния му сейф?

- Не... – а така, къде щях да търся проклетият ключ – Всъщност не го нося.

- О, много съжалявам, но тогава няма как да Ви отворя сейфа. – служителят се спря намясто – Необходим Ви е. Аз няма как да отключа без него касетата.

- О! Ами... ще го потърся тогава.

- Да, най – добре го направете, госпожо. Ще Ви очаквам, когато се върнете с него.

- Ще гледам да е възможно най – скоро. – усмихнах му се в отговор и тръгнахме в обратната посока.

Анди щеше да бъде разочарован...

***

Сенатор Андрюс

Тъпият телефон не спираше да звъни.

- Да. – отговорих рязко.

- Тя дойде в банката. Но не успях да отворя сейфа, защото не носеше ключа.

- Интересно, интересно. Значи е в Сан Франциско, а? Майки, - излаях бързо заповедта – обръщай. Връщаме се.

Колата тъкмо беше излязла от магистралата и сега Майки търсеше къде да отбие, за да можем да тръгнем обратно. Значи малката госпожа се беше появила сама, какъв късмет.

- Връщам се в града, кога я очакваш да се върне? - изстрелях следващият си въпрос.

- Не знам, каза, че ще гледа да е бърза. Може би още днес.

- Ммм, добре. Благодаря ти...

- Има още нещо, придружаваше я някакъв тип...

- О, нима? Благодаря ти за информацията, ще бъдеш щедро възнаграден.

Затворих без повече приказки. Знаех къде точно ще отиде Джия Люис, за да търси ключът, а аз и Майки щяхме да я чакаме.