Залогът 🔞

Глава 19

Анди

Днес денят ми започваше обещаващо. След нощта, прекарана с Джия и особено горещата ни сутрин, бях повече от доволен, въпреки че ме нахрани с палачинки - и буквално, и образно. Очаквах Камерън да се свърже с мен по някое време и реших да си уплътня деня, извършвайки дребни ремонти по бунгалата.

Закопчах „патрондаш“ с инструменти и грабнах една кофа с боя – щях да впрегна Матю и другарчетата му в малко работа. Това момче имаше нужда от внимание и непрекъснат контрол, иначе беше готово да се забърка в куп неприятности.

Заобиколих главната сграда и попаднах на нещо много странно – цялото асфалтирано пространство, което ползвахме за баскетбол, беше изрисувано. Приближих се да разгледам и видях очертанията на тела... с тебешир.

Какво ставаше тук, по дяволите? Бях виждал стотици пъти такива очертания на снимки и знаех безпогрешно какво означават. Трупове. Започнах да ги броя – бяха поне петнайсет. Изтръпнах. Възможно ли беше докато съм закусвал да са се случили...

„Чакай малко. Забравяш къде се намираш май.“ - тутакси ми мина през ума. Това със сигурност беше поредната щуротия, която бяха сътворили дивата банда момчета, макар и да изглеждаше леко зловеща.

Огледах се наоколо, но не видях никой. За сметка на това чух детска глъч зад едното бунгало, чиито стъпала плачеха за подмяна. Запътих се натам и попаднах на друга гледка – Матю беше легнал на земята, а друго момче очертаваше с тебешир тялото му, извито в гротескна форма. Застанах над него и го изгледах питащо.

- Какво правите тук? - постарах се да изглеждам строго.

- Амииии... играем си... – хлапакът бързо стана от земята и се изтупа от прахта.

- Играете, а? И през площадката за баскетбол сте минали, виждам. Матю, наясно ли си, че в момента там има очертанията на петнайсет тела? Джоана ще откачи като ги види.

- Не е станало нищо.

- Напротив, станало е. Сега ти и приятеля ти ще отидете и ще почистите цялото пространство, което сте надраскали. А после, ако сте изпълнили всичко както трябва, ще ви дам да боядисвате прозорците.

- Яко! – извикаха двете момчета и хукнаха да се надпреварват към площадката, Колин едва се размина с тях.

- Здрасти, Анди. Видя ли очертанията на тела на площадката? Брррр. Ужас. Сякаш е било осеяно с трупове, за Бога.

Засмях се като видях колко потресен беше Колин.

- Изпратих ги да почистят всичко, защото Джоана ще полудее от притеснение.

- Дано са бързи. С какво си се захванал?

- Смятам да оправя стъпалата.

- Може ли да се включа? Имам нужда да изразходвам малко енергия. Тази жена ще ме подлуди.

- За Джулс ли говориш?

- Мхм, не знам какво й става, но напоследък ме кълве за всичко.

- Човече, ти глупав ли си? Или си сляп? Жената умира за теб. Защо се правиш, че не виждаш? Нали говорихме по този въпрос? Защо не действаш?

- Не мога, Анди...

- Глупости не можеш.

- Имам годеница, разбираш ли? Но не смея да кажа на Джулс, защото ще се разяри още повече.

- Ясно. Мога да те посъветвам единствено да й кажеш, защото ще става все по – зле. Мисля, че е хлътнала достатъчно по теб.

- Тя ще ме убие. – физиономията му беше печална – С някой нож или с отрова. Жените са много изобретателни в отмъщенията си.

- По – добре да прекратим разговорът – Джулс идва насам. Хей, красавице. – провикнах се – Къде си се запътила?

- Трябва ми чук. – рязко каза тя – Помислих, че можеш да ми услужиш за малко, трябва да закова нещо.

- Нечии топки за стената? – попитах доста смело, виждайки ледения й поглед към Колин.

- Ще ми се, но – не. Трябва да закова едно съобщение върху информационната табела.

- Хммм, ето, - подадох й чук – заповядай.

- Надявам се след като го прочетете да се присъедините, а не да се направите на приятно разсеяни и да се шляете наоколо.

Тя грабна чука от ръката ми, обърна се и с твърда стъпка се върна там, от където беше дошла.

- Човече, имах чувството, че ще ми смаже капачките с него. – изломоти Колин.

- И аз имах такива подозрения, но бях готов да те спася. Към какво ли ще трябва да се присъединим?

- На всеки две седмици организират танцова тематична вечер. Не ме питай от къде съм научил тези завъртяни думи – не искам да си спомням. Много ги бива двечките – Джулс и Джоана – в изнасянето на лекции. Та, миналият път темата беше посветена на ретро парчета. Децата много се забавляваха, имаше и доста хора от града. Организират забава с танци, така да се каже.

- И смяташ, че пак ще е нещо такова?

- Да. Надявам се да можеш да танцуваш, а не да се мотаеш по дансинга като спънат кон. Много насериозно приемат танцовите вечери тук.

- Хммм, ще видим.

- Ние сме готовииии. – извика Матю и с приятеля му тичаха към нас бързо.

- Сигурен ли си? Всичко ли измихте?

- Да. Къде трябва да боядисваме? - Матю потропваше нетърпеливо с крак.

- Прозорците отзад имат нужда от освежаване, грабвайте по една четка и взимайте кофата с боя. Ние с Колин ще поправим стълбите ви, за да не се пребиете като слизате.

- Супер! – извикаха двете момчета и се отправиха към задната част на бунгалото с боята и четките.

С Колин се заловихме за работа, времето минаваше неусетно, докато в един момент не пристигнаха двете момчета. Целите бяха омазани с жълта боя – дрехи, коси, лица – беше потресаваща гледка. Джия сигурно щеше да ме убие.

- Вие двамата себе си ли боядисвахте или прозорците? - попитах ужасен.

- Прозорците. – отвърна гордо Матю – Може да дойдеш да видиш как сме се справили.

- Добре, идвам.

Защо ли имах чувството, че нещата няма да свършат добре и ще има смъртен случай? Моят. Защото Джия със сигурност щеше да се радва да ме види проснат на земята, със забит в гърдите нож, след като видеше в какво състояние се намираха момчетата.

- Ето, стана чудесно нали, Анди?

- Господи... Боже мой...

Те бяха боядисали стъклата, а не рамките. Всичко беше опръскано с боя. Да, със сигурност се виждах студен на земята, тя щеше да откачи. Сега трябваше да измисля начин да оправя цялата бъркотия, обаче нямах този късмет.

- Какво се... Матю? Уил? – изкрещя като банши Джия – Какво се е случило тук? Това боя ли е?

- Аз мога да обясня... – започнах плахо.

- Не се и съмнявам, че можеш. – очите й мятаха ками към мен – Защо са омазани с боя?

- Трябваше да боядисат прозорците...

- И ти реши, че знаят как? И ги остави сами? Какво прави ти, та им се наложи на тях да боядисват "прозорците" без надзор? М?

Беше страховита, когато се ядосаше. Малкото й пръстче се забиваше в гръдта ми, но аз мълчах, защото бях виновен и го знаех. Предпочитах да си изтърпя виковете.

- Господи, стъклата... Да се изчисти всичко до довечера. Да не сте посмели да ми се появите в този вид на танците.

- Да, да, всичко ще оправим. – обещах с половин уста.

- Дано! Иначе - горко ви!

Тя се врътна и влезе в нейното бунгало. Колин стоеше притихнал до мен, погледнах го и попитах:

- Знаеш ли как да изчистим боята?

Той кимна в съгласие – чакаше ни доста работа.