Залогът 🔞

Глава 15

Анди

Реших да рискувам всичко и да се разкрия пред нея – исках да й помогна, да разбера кой и защо е убил съпруга й. Имаше два възможни изхода от ситуацията – или щеше да избяга отново, или щеше да ми се довери.
Държах я в прегръдките си, а тя се мъчеше да се отскубне от мен и да побегне.

- Пусни ме... Предател! От кога знаеш? Кой те прати? – викаше тя и се бореше с всички сили.

- Спри, Джия. – легнах отгоре й и издърпах ръцете й над главата – Не се бори с мен.

- Мръсник, плазмодий! Заблуди ме и ме въвлече в гадната си игра. Съблазни ме най – безцеремонно...

- Хей, не забелязах да се съпротивляваш много. Не бях сам в тая игра, нали знаеш?

Ръката й се отскубна от моята и ме удари по бузата, стиснах челюст и я приковах отново. Бореше се като дива котка, но вече забелязвах и нещо друго в очите й – сълзи. Отдръпнах се като попарен, а тя се сви в края на леглото.

- Ти ме измами, Анди. Кой си всъщност? Дори не съм сигурна, че знам истинското ти име.

- Не съм те излъгал, Джия, така се казвам. Истината е, че ме наеха да те открия и върна в Сан Франциско. Частен детектив съм.

- Кой те нае? - гласът й звучеше разочаровано.

- Човек на име Смит. – прокарах пръсти през косата си и я погледнах – Зная, че не е истинското му име, но така се представи. Слушай, Джия, искам да ти помогна. На теб и на Мия, за да не бягате вечно. Разкажи ми всичко за онази нощ – какво видя, какво чу и най – вече защо избяга от защитената квартира.

Тя омота плътно чаршафа около себе си и ме гледаше с тъжен поглед.

- О, Анди, довел си го направо при мен... при нас...

- Не съм, Джия. Не съм му казал нищо. - побързах да я успокоя -  Няма как да издам къде се намираш, защото усещам, че има нещо гнило в цялата работа. Довери ми се, моля те. Колко още ще бягаш?

- Ако се наложи и цял живот. Ти нямаш представа какво се случи онази нощ, не знаеш какво стана, за да напусна „защитената“ им квартира. Господи, трябва да се махна оттук. – тя спусна краката си на земята, но я издърпах обратно.

- Недей. Обещавам ти...

- Какво ми обещаваш, Анди? – тя горчиво се засмя – Че ще ме опазиш? Не можеш. Не знаеш с какви хора се беше забъркал Джъстин.

- Мога да те опазя и ще го направя, заклевам се. Само ми разкажи всичко, което се случи тогава.

Тя ме гледаше с недоверие в очите, но сякаш се отпусна, въздъхна и каза:

- Добре, ще ти кажа...

Джия

Гледах Анди и се надявах да съм взела правилното решение. Нещо в погледа му ми подсказваше, че мога да му се доверя, затова започнах разказа си:

- Знаеш ли, винаги съм си мислела, че ще остарея с Джъстин, че ще държим ръцете си до последно. Когато Мия се роди той незабавно поиска поне още едно дете. – усмихнах се, спомняйки си милия момент – Той ни обожаваше, правеше всичко за нас, затова не мога да разбера защо и как се е набутал в тази ситуация, която отне живота му.

- Искаш ли вино? – прекъсна ме Анди.

- Нали се разбрахме нещо за алкохола в лагера? – вдигнах вежди срещу него – Ами, ако някое от децата влезе и го намери?

- Стига, само една бутилка е, а и никой не смее да дойде тук. Наплашил съм ги.

- Да бе, със сигурност. Но щом предлагаш няма да откажа една чаша.

- Продължавай, слушам те.

Той стана от леглото – не се смущаваше от голотата си и извади бутилка вино от малкия хладилник.

- Една вечер той закъсняваше, а не ми се беше обадил и аз се притесних. Сякаш усещах подсъзнателно, че нещо лошо се случваше с него. Не знам как да го обясня. Повиках съседското момиче, което гледаше Мия отвреме навреме и отидох до редакцията... Той беше журналист, и то много добър. Помислих, че се е заровил в работа и е изключил колко е часа. Когато се качих на етажа, където работеше, видях светлината под вратата на кабинета му и тръгнах натам. Тогава го чух, той извика. Скрих се в съседния офис и се надявах да мога да видя нещо...

- И видя ли? – гледах го как налива виното в чашите и се приближава към мен.

- Да, видях. – подаде ми едната чаша и седна на леглото.

- Какво видя, Джия? - тъмните му очи се впиха в моите питащо.

- Двама мъже – единият беше с гръб към мен и не можах да го огледам, а другия беше бияч - него мога да го разпозная навсякъде. Гласът на първия беше много странен – все едно говореше с приспособление, не знам. Искаха да им даде нещо, което Джъстин отказваше да направи. Удряха го, заплашваха го, но той не се съгласяваше. Накрая просто го застреляха. – сълзите се търкаляха по страните ми, когато мислено се пренесох там.

- Чу ли някое от имената на двамата мъже, сладката ми?

- Имам нещо по – добро: записах ги...

- Мамка му....