Глава 18

454 63 30
                                    

Джия

„Глупав, глупав човек.“
Мислех си докато вървях към главната сграда. Доводите, които Анди ми изтъкна относно забременяването, ми се сториха смехотворни. От коя планета падаше този мъж?
Не ми се мислеше какво можеше да се случи след тази сутрин. Веднага трябваше да отида до близката аптека и да се погрижа за себе си. След това трябваше да си запиша час при гинеколог, който да ми изпише нови противозачатъчни.

Не можех да излъжа себе си, че ми беше харесало страшно много да го чувствам дълбоко в мен, без да ни разделя нищо. Дори и една тънка гумичка.
Обаче сега трябваше да отида при Джулс и да прибера дъщеря си. Малката немирница със сигурност се беше събудила и беше направила поне една беля за „Добро утро“.

Крачех уверено към главната сграда, когато мирис на палачинки ме удари в носа и корема ми запротестира за храна. Влязох със замах и оповестих пристигането си.

-Ехо, тук съм.

-Ние сме в кухнята. – дочух гласът на Джулс.

И без да ми беше казала къде са, щях да разпозная веднага местоположението им. Почти се сблъсках с Колин, който излизаше оттам с начумерена физиономия.

-Хей, да не се скарахте пак? – не можех вече да подминавам този факт – държаха се като деца.

-Питай приятелката си какъв точно й е проблема с мен. Защото почна да ми писва стабилно.

-Какво се случи пак?

-Днес явно е сърдита, че слънцето е изгряло от Изток. Не знам. Но е препоръчително да се изясни със себе си, преди да започне да ме дъвче като горчива краставица. – Колин ме подмина и изчезна някъде навън.

Бутнах вратата на кухнята и видях Мия, седнала на масата да бърка някаква каша, а Джулс мяташе палачинка с тигана толкова стръвно, че щеше да я лепне на тавана.

-Мамиии, правя палачинки. – усмихна ми се Мия, а аз залепих една звучна целувка на бузката й.

-Така ли? Помагаш на Джулс, значи.

-Да.

-А Джулс ще каже ли какво не е наред днес? – изчаквах приятелката си да се обърне и да сподели какъв бяс я беше обзел.

-Свършиха ми яйцата. – сипа нова смес в тигана и го разклати леко – Казах вчера на този... този... глупак каква закуска смятам да правя днес сутринта. – метна палачинката във въздуха – Казах му, че яйцата са на привършване, а той взел, че забравил да поръча. Забравил! Къде му е мозъка? Изтекъл от ушите? Как да нахраня толкова деца и възрастни с палачинки, ако нямам яйца, мам...

Залогът 🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora