Залогът 🔞

Глава 28

Анди

Камерън и Деймън паркираха до основната сграда и слязоха от колата.

- Дано знаеш какво правиш. – Камерън изглеждаше доста сериозен – Все още мисля, че идеята е скапана, Анди. Защо не изчакахте още малко? Да видим какво още щяхме да изкопаем за този мерзавец Андрюс.

- Може идеята да е скапана, но тя иска да провери този сейф. Разбираш ли, всичко е заложено на една карта в този момент. Ако сейфът е празен... – махнах с ръце безпомощно – не знам какво ще правим.

- Слушам те и ми звучиш като най – безнадеждно влюбеният мъж на света. Какво щял да прави? – Деймън сложи ръка на рамото ми – Не се притеснявай, след като онзи мръсник е очистил Джъстин Люис, значи има нещо, което го уличава в предполагаемо престъпление, освен убийството. Знаеш вече за имотите, няма да се учудя, ако е замесен и в корупция. Все ще изровим нещо и тогава...

- Какво тогава? Ще дадем доказателствата на ченгетата? Видя какво стана със записа на Джия. Убеден съм, че са го „изгубили“ вече.

- Някой е сменил статута й от „свидетел“ на „заподозряна“, Тейлър хакна компютъра им. – Кам отвори багажника и взе един сак с дрехи – Трябва му още малко време, за да разбере кой продажник го е направил и оттам вече е лесно... Винаги следим парите.

- Вече сме наясно, че има корумпирани ченгета в онзи участък, ръката на Андрюс се е разпростряла надалеч.

- За какво си говорите, момчета? – обърнах се и останах безмълвен, защото Джия беше неузнаваема.

- С какво си се наплескала, дявол го взел? Приличаш на палячо. – изроптах.

- Амиии, това ми е дегизировката, не ти ли харесва? – гласът й прозвуча малко разочаровано.

Стоях и гледах как се е маскирала като шибан клоун. И майка й нямаше да може да я разпознае.  Имаше дори и балони в ръката си.

- Не, нееее, изглеждаш си перфектно, ако отиваш на детски рожден ден.

- Ами, това беше идеята, обаче, ако не ти харесва... Имам и друг костюм, ще се преоблека.

- Стой! Да не губим повече време, а? Клоун – клоун, това е положението. Влизай в колата.

Джия послушно се намърда на предната седалка, в пълния си блясък, метна малка чанта на задната седалка, заедно с балоните и закопча колана си.

- Интересно пътуване ще да е. – Камерън гледаше като втрещен – Защо не я попита какъв е другия й костюм? Можеше да е по – удачен...

- Доколкото я познавам ще е нещо изчанчено... – потръпнах, тя изглеждаше леко зловещо с перуката, червеният нос и скапаните балони, които заемаха задната седалка.

- Другият ми костюм е на катерицата от „Ледена епоха“. – провикна се Джия.

- Божичко, каква жена. – Деймън не можеше да спре да се смее и вече се държеше за корема – Представяш ли си да шофираш и да ти се мотае някаква опашка в лицето. Ще й подаваш лешници от време на време. Ох, не мога, ще се спукам от смях.

- След малко ще те спукам от бой. – погледнах го разярено – Внимавай какви ги вършиш с Джулс докато ме няма.

- Нищо лошо няма да й направя. – усмихна се Деймън – Само неща, които самата тя ми поиска.

- Мръсник. – качих се в колата и запалих двигателя – Умната, ей! Бъдете в помощ на момичето, тези деца са малки дяволи и ако ги оставите, ще ви побъркат.

- Нас? – Камерън посочи с пръст себе си и Деймън – Няма начин.

- Ок, щом казваш. Просто не ги предизвиквайте.

- Да тръгваме, а? – Джия стисна умолително ръката ми.

- Хайде. – погледнах я и отново се изумих как една красива жена може да се трансформира по този начин.

За бога, как щях да пътувам с клоун на предната седалка до Сан Франциско?

Джия

- Изглеждам нелепо, нали? – вече пътувахме около трийсет минути и освен музиката, друго в колата не се чуваше.

- Не, изглеждаш си перфектно. – Анди изглеждаше съсредоточен в пътя – Просто се чудя какви обяснения ще давам на ченгетата, ако ни спрат.

- Как какви? Ти го каза – отиваме на детски рожден ден и аз съм главната атракция.

- И пътуваме за майната си? – той поклати глава – Мислиш ли, че няма да се досетят, че има и други клоуни в скапания Фриско?

- Не знам, тогава измисли нещо друго. Например можем да кажем, че имам фобия към клоуни и терапевтът ми е назначил лечение – да се обличам като такъв и да прекарвам по няколко часа в тези одежди, за да преодолея страха си.

- Ти си много шантава, знаеш ли? – той се изхили и натисна газта – Никога нямаше да ми дойде на ума подобна дивотия.

- Така ли? – свих устни.

- Така. – той се засмя и стисна волана – Добре, че не реши да се преоблечеш в другия костюм.

- И какво против имаш катерицата от „Ледена епоха“?

- Нищо, просто не бих издържал да хрупаш лешници отстрани и да ми навираш космата опашка в лицето.

- Ех, че си отворен. – пернах го леко по рамото – Не бих си позволила подобни волности, да знаеш.

- А сега да направим план, скъпа моя. Как да процедираме така, че да не те разкрият, защото ако влезеш в банката в този си вид, служителите ще извикат ченгетата по – бързо, отколкото би могла да мигнеш три пъти.

Свих се на седалката и го слушах как излага една по една идеите си, но те минаваха покрай ушите ми. Кога се бях влюбила в него? Дааа, той можеше да бъде страшно очарователен, когато пожелаеше и изобщо не се учудвах, че бях хлътнала по него толкова бързо. Реших да го прекъсна, защото сега аз слушах невероятни дивотии, които нямаше как да се случат.

- Анди, ще отидем до банката и просто ще помоля да ми дадат достъп до сейфа на Джъстин. Не е нужно да бъде някой сложен план.

- Ще те арестуват в мига, в който поискаш това, Джия.

- Аз съм вдовицата му, не мисля, че ще ми откажат достъп, нито пък мисля, че ще хукнат да ровят в полицейските бюлетини. Защо не се успокоим и не се насладим на пътя? Между другото, къде ще отседнем, когато стигнем?

- Вкъщи.

- В твоя дом?

- Да, в моя. Нима мислеше, че живея в колата?

- Не, но... никога не сме говорили за това.

- Не сме говорили за много неща, скъпа моя. От някои ще останеш изненадана, но сама ще разбереш защо. Живея в къща и имам достатъчно място, но няма да ти кажа в кой квартал – това ще е изненадата.

- Кажи ми, че нямаш труп в градината си. – погледнах го с леко недоверие: той криеше още нещо от мен.

- Не, нямам никакъв шибан труп там. Изненадата ще е приятна, обещавам.

- Добре, щом казваш.

Отпуснах се назад в седалката и запрехвърлях всички възможни сценарии, които можеха да се случат, когато стигнехме до банката. Беше възможно да претърпим грандиозен провал или феноменален успех. Можеше да ме арестуват и да не видя Мия повече, а можеше и да успеем да разобличим един сенатор, забъркан в убийство и скандали...

Това не ми пречеше да се изгавря леко със страхотния мъж, който шофираше, затова казах със съвсем равен тон:

- Другият ми костюм не е на катерицата, да знаеш.

- Така ли? Какъв е? – видях любопитното пламъче в очите му и се усмихнах.

- На фея. Развратна фея.

- Ах...

Сега беше мой ред да се смея, защото устата му беше отворена в почуда. Умирах си за тези му реакции.

***

Още в момента, в който зави към дома си, разбрах къде сме. Това беше кварталът, в който живееше Кат. Дори минавахме по същата улица. Странно.
Не, че не можеше да живее тук, но щеше да е огромно съвпадение. Внезапно той отби и аз зяпнах от изумление.

- Къщата ми е тази, скъпа. – той посочи красива сграда, която беше точно срещу домът на Кат и Дейвид.

- Сериозно? – дали да му кажа, че познавах съседите му?

- Да, тук живея. Харесва ли ти?

- Мхммм...

Бях прекъсната след това, защото някой чукаше по стъклото ми. Извърнах се и видях ухилената физиономия на Кат. Отворих вратата и се озовах в прегръдките на приятелката си.

- Не мислех, че скоро ще прибегнеш до услугите на „Карло“. Добре дошла, скъпа. – сгуших се в нея, толкова се бях затъжила.

- Винаги съм прибягвала до услугите на „Карло“. – прошепнах.

- Кой е Карло? – попита Анди, излизайки от колата.

- „Карло“ е клоуна, Анди. – отговори Кат.

- Вие се познавате? – погледнах с недоверие към Анди, а той сви рамене.

- Казах ти, че ще се изненадаш. Това е – познавам Кат и Дейвид, също така и Анна и Тъкър. Приятели сме. Те също ме помолиха да те открия, Джия.

- Ти да видиш. И не ми спомена тази дребна подробност? – почувствах се леко засегната от факта, че не ми беше казал.

- Амиии, не знаех как ще реагираш, а си доста огнена по натура. Знам ли, можеше да ме нахраниш с някоя гадост...

- Ще те нахраня аз. С гъби! – треснах вратата на колата и се запътих към дома на Кат – Сега ще видиш огнена натура, господинчо.

- Скъпа...

- Не ме "скъпосвай". – качвах се по стъпалата на къщата на приятелката си – Ще остана при Кат, щом криеш толкова важна информация от мен, не заслужаваш да остана при теб!

Анди гледаше като попарен, но не смееше да обели и дума, защото знаеше, че беше сгафил. Очертаваше се да отида до банката сама, само че това щеше да стане утре, тъй като вече беше късно. А и умирах да сваля глупавият костюм на клоун. Жалко, че нямаше да нощувам при него, защото бях решила да сложа оскъдното костюмче на развратната фея и да му отнеса главата със секс. Каква загуба само.