Залогът 🔞

Глава 30 🔞

Анди

Джия размяташе малките си юмручета върху гърба ми и гласа й стигаше невероятни височини. Всички обидни квалификации бяха изстреляни по мой адрес, обаче много викаше и трябваше да предприема нещо, ако не исках любопитните ми съседки да започнат да надничат през прозорците си. Спрях и я шляпнах силно по дупето:

- Стига си викала. Шшшшт. Госпожа Стивънсън само това чака.

- Не думай. Тъкмо да дадеш обяснения къде си ме повлякъл. – каза тя.

- Вкъщи, защото не слушаш и защото ме възбуди до такава степен със съобщенията и снимките си, че едва ще изчакам входната врата да се хлопне, за да те подпра на някоя стена. – тя изсумтя – Имаш ли представа колко е трудно да се ходи с такава шибана ерекция, а Джия?

- Не, защото... - започна тя.

- Аааандиии, това ти ли си? – прозвуча старчески глас някъде пред мен.

- О, небеса! Само това ми липсваше, мамка му. – госпожа Стивънсън се беше спряла пред моята веранда и се опитваше да види нещо в тъмното.

Горката жена беше сляпа като прилеп и можеше да вижда единствено през очила с дебели стъкла, които сега липсваха на очите й. За огромен мой късмет.

- Искам да си напълно безшумна, скъпа.

- Веднага ме пусни долу и ми дай тениската си. – изсъска Джия.

- Няма да стане, стой кротко. – отново я потупах по дупето – Госпожо Стивънсън, всичко наред ли е? Да не се изгубихте отново?

- Оооо, момчето ми, знаеш как е. Излязох за малко в градината и някакси съм излезнала на улицата.

Сега трябваше да вмъкна Джия вкъщи и след това да придружа старата дама до дома й, където сигурно я очакваше притеснената й сестра.

- Какво носиш, момчето ми? Не виждам добре в тъмното, а и пустите очила останаха някъде. Не помня даже къде са, Хенриета ще ме убие. Губя втори чифт за тази година.

- Килим нося, госпожо Стивънсън, килим.

- Ще те убия! – гласът на Джия прозвуча като шепот, а аз се изсмях.

- Един много мръсен килим, който смятам да изтупам.

- Ооо, надявам се да го направиш утре. С Хенриета скоро ще си лягаме.

- Спокойно, госпожо, само да оставя това вкъщи и ще Ви помогна да се приберете.

- Много си мил, момчето ми. Какво щях да правя без теб?

Минах покрай старицата, а тя протегна ръка.

- Може ли да пипна килима?

- Амиии... – ето сега я втасах здраво – Не съм сигурен, че ще искате да се изцапате.

- Няма да се измърся.

Ръката й докосна въздухът пред лицето на Джия и аз я извъртях така, че косата й да се озове под пръстите на жената.

- О, колко дълги ресни, сигурно е копринен. Много мекичко. Какъв е косъма?

- Не съм сигурен, но май е от катерица. – един юмрук се заби в задника ми – Да, трябва да питам Кат, тя ми го даде.

- Катерица? Колко интересно. – госпожа Стивънсън се почеса по главата.

Бутнах вратата и оставих Джия на земята.

- Стой тук! Да не си мръднала, защото ще съжаляваш, скъпа. Връщам се след миг.

- Нагляр. – беше последното, което тя успя да ми каже преди да затворя вратата.

Госпожа Стивънсън стоеше отпред и ме чакаше.

- Хайде да Ви заведа при Хенриета, сигурно е умряла от притеснение.

Хванах възрастната дама под ръка и я поведох към съседната къща.

Джия

Боже, такъв срам не бях преживявала никога. Не стига, че Анди ме измъкна по бельо от къщата на Кат, а и някаква старица да вземе да ни срещне в тъмното. Колко ли беше видяла от мен? И как само ме беше сравнил с килим. Оооо, щеше да види той.