В оковите на миналото

Глава 10

ТАКА.
ТАЗИ ГЛАВА МНОГО МЕ ИЗМЪЧИ, ПО НЯОБЯСНИМИ ЗА МЕН САМАТА ПРИЧИНИ, НО ЩОМ Е ТУК, ЗНАЧИ СЪМ СЕ ПРЕБОРИЛА С НЕЯ И СЪМ СИГУРНА, ЧЕ МНОГО ЩЕ ВИ ХАРЕСА. АМА МНОГО, МНОГО, МНОГО, ЗАТОВА НАПРАВО ВИ ОСТАВЯМ С НЕЯ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Мод

Оставих парите в коженото тефтерче за сметката и се изправих, намятайки палтото на раменете си. Колкото и да ми се искаше да остана още малко и да продължа играта, която се заформи между нас през последните четиресет минути, имах работа и не можех да стоя повече.

— Кажи ми, че си говорил с нея. — кимнах на момичето, което ме обслужваше, когато се разминахме.

— За цели две минути. — отвърнах на Арес и въздишката му се разнесе по линията. Все едно той не се държа като пълен загубеняк и успяваше да свърже цяло изречение пред Кайла. Отне му месец само докато започне да ѝ се усмихва без да потрива длани в панталона си.

Бях на пет крачки от вратата, когато се отвори и луничавото торнадо влетя, извинявайки се на Ерин, че е закъсняло.

— Ашли, дишай. Десет минути. Не е болка за умиране. — засмя се и кафявите очи блестяха топло.

— Тръгваш ли? Мога да те закарам. — вметнах уж вяло и чух юмрука на най-добрия ми приятел да удря бюрото.

— Да! — отново хлопна. — Ще я закараш, много ясно! Ако не иска, ще я метнеш на гръб и ще я качиш в колата! — можех да си представя как го гледа чернокосото чудовище, което чува само едната страна на разговора.

— Естествено. Ще се чуем отново за подробностите, но идеята ми допада.

— Стискаме ти палци.

— Дочуване. — затворих му и обърнах цялото си внимание към двете момичета. — Хайде.

— Ти на мен ли го каза? — неподправена изненада насити очите ѝ и бях склонен да повярвам, че наистина не е разбрала на кого говоря.

— Дължа ти превоз. Последния път трябваше аз да те закарам, а ти закара мен. — поклати глава за отрицание, а движенията ѝ ми се струваха твърде отсечени.

— Имаше нужда, помогнах ти. Не съм такси, за да ми дължиш нещо.

— Не бъди гадна. Момчето има добри намерения. — невинният коментар на къдравото момиче затвори устата на Ерин и разпъна моята в широка усмивка.