В оковите на миналото

Глава 26

ТАКА, ТАЗИ ГЛАВА Я КАЧВАМ КЪСНО ОТНОВО, НО В СВОЯ ЗАЩИТА ЩЕ КАЖА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОКРИЯ, ТЪЙ КАТО... АМИ ДА, ДОЙДЕ И ТОВА ВРЕМЕ, РЕВ ПАРТИТО ЗАПОЧНА!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана
*2 седмици по-късно*

— Не, не желая. — въздъхнах, докато се обувах. Мисля, че това бяха най-дългите шест минути, в които ме държаха на телефона.

— Но условията по договора ни– са по-голяма и по-пробутвана лъжа от дядо Коледа. — отряза я отегченото ми съзнание.

— Госпожице, разбирам, че това Ви е работата, но не ми трябва кредит. Имам си пари. — дадох всичко от себе си да запазя тона си лишен от раздразнението, което започваше да пуска пипалата си около мен. Защо беше толкова трудно за хората да приемат, че "Не" също е отговор?

— Разбирам, хубав ден.

— Лека работа. — едва се сдържах да не извикам от щастие, когато най-накрая се предаде и затвори. Имаше Бог!

Облякох палтото си и излязох, а Мод вече бе пристигнал и ме чакаше в колата. Усмивката изгря на лицето му, щом ме забеляза и побърза да ме целуне, когато се качих.

— Как си? — подхвърлих, докато слагах колана, а той запали.

— След като си до мен, не мога да бъда по-добре. — хвана ръката ми и я целуна без да отделя поглед от пътя. Пеперудите размахаха криле в стомаха ми и се усмихнах като идиотка. — Какъв е планът за днес?

— Ще се срещнем със Сали и Ник, а след това не знам. Имаш ли работа?

— Целият ми ден е свободен, съкровище.

— Искаш ли да дойдеш вкъщи довечера? Мога да ни приготвя нещо и да гледаме филм.

— Бих ли могъл да откажа на толкова изкусително предложение? — погледна ме за миг преди отново да се съсредоточи върху пътя. Усетих устните ми да се изпъват в широка усмивка. Бях неспособна да прикрия колко щастлива ме прави този мъж. Моят мъж.

— Не. — засмя се на отговора ми.

— Няма. — ръката му откри моята на сляпо и я стисна, разбутвайки колибрите в стомаха ми отново. Преплетох пръсти с неговите и се загледах през прозореца. Вероятно звучах като влюбена ученичка, но светът ми се струваше по-цветен откакто допуснах Мод отвъд стените, които бях издигнала около себе си. Може би съвсем скоро щях да съжаля за това, да накарам него да съжалява, че изобщо ме е срещал, но нямах намерения да го мисля точно сега. Избутах натрапчивите мисли, когато осъзнах, че колата забави своя ход, докато Мод спираше в близост до мястото, на която трябваше да се срещнем със Сали и Ник и се обърнах към него, попивайки чертите на лицето му с поглед. Обичаш го. Ти наистина го обичаш и ще се бориш за него. Защото той си заслужава.