В оковите на миналото

Глава 25

КАКА ДЖИДЖИ МИНАВА САМО ДА ВИ ОСТАВИ ПОЧЕРПКАТА И СЕ ОМИТА.
ТАЗИ ГЛАВА, МИЛИ МОИ, НЕ Е ОТ НАЙ-ДЪЛГИТЕ, НО Е СЛАДКА И ЩЕ ВИ ХАРЕСА, ЗАТОВА ВИ ОСТАВЯМ С НЕЯ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана

Въпросът се изплъзна от устните ми преди да имам възможността да го спра. Прехапах устни и сведох поглед, готова за неловка тишина или дори да се отдръпне, но не и да хване брадичката ми нежно, карайки ме да го погледна, докато лека усмивка играеше на лицето му.

— Ти какви искаш да бъдем? — тихият му въпрос не криеше никакви очаквания в себе си. Единствено свободата да разпиша бъдещето си. И някак бе дошъл момент, в който бях осъзнала, че Мод е главно действащо лице във всяка една от представите ми.

Топлината плъзна по лицето и шията ми и само по блясъка в очите му можех да разбера, че е забелязал, макар между нас да се прокрадваше единствено слабата светлина от таблото на колата и от уличната лампа.

— Не мисля, че трябва да оставиш подобен избор в моите ръце. — хванах се да мърморя в момент на притеснение. Господи, какви ги дрънках? Поне едно нещо в живота ми можеше ли да се нареди без да се провали три пъти преди това?

— А в чии? — загрубелият му палец погали скулата ми. — Ти не искаше ли именно това? Да взимаш решенията сама?

— Исках отново да бъда смела както преди. — прошепнах, неспособна да мисля за нищо друго освен за топлината, която излъчваше допирът му.

— Тогава давай. Кое е най-лошото, което може да се случи? — секунда. Отне ми само една секунда да реша какъв би бил най-лошият сценарий.

— Да изпусна мъж като теб без дори да се опитам да го задържа. — в очите му се появи нещо, което не можех да определя. Имаше изненада от дързостта ми, но и нещо друго. Не знаех какво е, но ме караше да се изпълвам с чувство на спокойствие и топлина. Приведе се към мен отново и едва погали устните ми със своите, но дори това бе достатъчно, за да накара ток да се спусне по гръбнака ми.

— Значи ще ми дадеш шанс? Това означава, че вече мога да те целувам когато пожелая и ти няма да се сърдиш, знаеш, нали? — широката му усмивка предизвика и моята и поклатих глава.