В оковите на миналото

Глава 29

ЗАБАВИХ ГЛАВАТА, ДА.
НЯМАМ ОПРАВДАНИЕ, НО ИМА МОМЕНТИ, В КОИТО ДУМИТЕ ПРОСТО НЕ ИДВАТ И МАКАР ТОЗИ ДА БЕШЕ ИМЕННО ТАКЪВ, СЕ ПОСТАРАХ ДА ВИ ХАРЕСА!
С ТОВА КАЗАНО ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ЧАСТ.

ПРЕГРЪДКИ!

Мод

— Това е в общи линии. — Арес разтърка точката между очите си, докато все още мигах насреща му. Извърнах се към Кайла, в търсене на потвърждение, че казаното не е безвкусна шега, но изражението ѝ беше уморено и сериозно, точно като нашите с Арес.

— И аз все още не мога да повярвам. — поклати глава. — През цялото време се шегуваше, че я чувства като малка сестричка, а всъщност тя е била.

— Тази история не би могла да ме обърка повече. — затворих очи, усещайки пулсирането в главата ми. Облегнах лакти върху коленете си и преплетох пръсти, отпускайки чело върху тях. — Убихме Грейсън Харис, за да отмъстим за нея, съдбата реши, че ще е много забавно тя да види и едва тогава да ни сближи. — надигнах глава и премигах, опитвайки се да смеля собствената си мисъл. — На практика, ако не го бяхме направили, тя никога нямаше да се окаже с нова самоличност, но и можеше никога да не я открием. Как става това?

— Ако бях поискал, щях да съм я намерил още преди поне десет години. Права е за всичко, което ми каза. — вината накара веждите на Арес да се свъсят. — Трябваше да я видите, беше съсипана. Дори не знам какво ѝ се е налагало да пребори през всички тези години, не знам нищо. — прокара длан през лицето си, забивайки пръсти в косата си.

— И какво ще правим сега? — въпросът дойде от Кайла, но погледът ми се впи в приятеля ми от детство.

— Изобщо не ме гледай, нямам никаква идея как да се оправя с нея. Не съм сигурен дали изобщо има надежда. — тежката въздишка се откъсна измъчено от гърдите му. — Бях прав да не искам да се замесваш. — думите му бяха като юмрук в лицето ми, но вместо болка ме жегна гняв.

— С риск да изям боя от баткото на любимата си, ще ти кажа, че най-доброто ми решение беше да отида в управлението онази нощ. Съжалявам, Арес, но ако ти все още не си решил дали искаш сестра си обратно в живота ти, то аз ще те поставя пред свършен факт, защото не мога да оставя жена като нея да ми се изплъзне. — тъмният му поглед приклещи моя, но ако в друга ситуация щях да премеря приказките си, защото знаех колко болна е темата за него, сега възнамерявах да му кажа всичко направо. — До един се оказахме в чистилището по една или друга причина и Кайла бе твоето спасение, но Хана е моето. — името ѝ се почувства странно на езика ми, но можех да свикна. Бях почувствал искреността между нас и името ѝ беше без значение, защото обичта между мен и тази жена бе най-истинското нещо в този лицемерен свят.