В оковите на миналото

Глава 15

ЗА МНОГО ГОДИНИ, СКЪПИ МОИ!
СЛЕД ПОРЕДНОТО ТРИСЕДМИЧНО ОТСЪСТВИЕ, АЗ СЕ ЗАВРЪЩАМ С НОВА ГЛАВА, КОЯТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ОСТАВИ ДОСТА ВЪПРОСИ, НО БЕШЕ ПО-СИЛНО ОТ МЕН!

ОБИЧАМ ВИ МНОГО, МНОГО, МНОГО!

ПРЕГРЪДКИ!

Мод

Заключих вратата и оставих ключовете на шкафа до нея, изритвайки обувките си. Един часът минаваше и колкото и да не ни се искаше, беше наложително да се приберем. Стивън се опита да ни убеди да останем за през нощта, но категорично отказах, предвид факта, че утре щеше да става рано, а ако бяхме постояли още малко, щяхме да си откараме на масата до изгрев.

Седнах на дивана, твърде бодър, за да се изкъпя и просто да си легна, и извадих телефона от джоба си, виждайки, че имам ново съобщение.

Недей да дребнееш, извиних се!

И го оценявам, съкровище. - върнах отговор и станах с идеята да отида до хладилника, за кенче бира, ала сигналът за получен СМС бързо ме върна обратно на мястото ми.

Колко благородно! Задължена съм Ви, господин Евънс.

Защо сте будна, госпожице Сантяго?Не сте ли на работа утре? - този път наистина се замъкнах в кухнята и извадих газираната алкохолна напитка. Отворих я и отпих напът към всекидневната, замисляйки се за цялата работа. Не беше като да не трябва и аз да се извиня за целувката, но да го направя означаваше, че съжалявам, а аз можех да заявя с чиста съвест, че бих го направил отново, без да ми мигне окото. При това следващия път нямаше да я оставя да изхвърчи с бързината на подгонена газела и да се покрие за седмица.

Ако кажа "да", ще се появиш ли?

Ако кажа "да", как ще реагираш? - върнах топката обратно в нейното поле и включих телевизора на произволна програма, колкото да не стоя на пълна тишина. Повече от всичко на този свят ненавиждах домът ми да е тих.

Вероятно ще ти пожелая далечна от мен маса, съкровище. - макар и само написано, отлично усещах иронията, пропила обръщението, което ѝ залепих при срещата ни в супермаркета преди почти месец.

Пак се заяде.

Добре де, опитвам. Не очаквай да се пречупя за отрицателно време.