В оковите на миналото

Глава 4

ТАЗИ ГЛАВА МИ ИЗВАДИ ДУШАТА И ЩЕ СИ КАЖЕТЕ, ЧЕ СЪМ ЛУДА ДА СИ ГО ПРИЧИНЯ, ВЕЧЕ ЕДИН ЧОВЕК МИ ГО КАЗА, НО ДА.
ВЕДНЪЖ Я НАПИСАХ, НЕ МИ ХАРЕСА И Я НАПИСАХ ОТНОВО.

МАЛКО ПО-КРАТКА Е ОТ ОБИКНОВЕНО, НО ИМА И ТАКИВА   МОМЕНТИ.
СПИРАМ ДА ГОВОРЯ И ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ЧАСТ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана

— Как се запознахте с Ник? — полюбопитствах когато съпругът на Сали излезе за работа.

— О, при нас всичко се случи много плавно. Братовчедка ми е две години по-голяма от мен и заради нея, от малка вечно бях с големите. — направи кавички около последната дума и се засмяхме. — Последната ми година в училище, тя беше втора година в университет и прекарвах повечето си време с нея и колегите ѝ. Ник беше големият брат на едно от момчетата в групичката ни, веднъж дойде с нас на дискотека, все пак тогава беше на двайсет и три. Постепенно започна да излиза с нас повече, станахме много добри приятели и чувствата ни взеха, че пораснаха заедно с нас. На дипломирането ми предложи брак и ето ни сега. Очакваме първата ни рожба. — усмихна се, галейки корема си и се хванах да въздишам замечтано.

— Звучи прекрасно.

— Няма да те лъжа, не сме се карали малко, но няма пълно щастие. — махнах с ръка, в знак да не започва, а тя се ухили. — Ти имаш ли си някого?

— Обмислям да си взема куче. — отговорих и опитах шоколадовата бисквитка, която си взех от чинията пред нас.

— Питам за мъж.

— По-вероятно е да чуеш бъдещото ми куче да говори, отколкото мен да казвам, че си имам приятел. — държах си на своето. Като щях да си имам животно вкъщи, поне да знаех защо се държи като такова.

— Ти си била много дръпната.

— Понякога хората сами те карат да се държиш така. — свих рамене. — Сирачетата са доста отритвани. От малка си знам, че съм утайката на обществото и свикнах да страня от света. — не знаех какво ме подкани да си го призная, но далеч не целях да видя сълзи в очите ѝ. — Кажи ми, че е заради хормоните, защото се почувствах ужасно. — примолих ѝ се.

— Напоследък съм изключително чувствителна. — оплака се и стана от мястото си, за да си измие лицето. — Малко се изненадах.