В оковите на миналото

Глава 20

ПОЗНАЙТЕ КОЙ ПРИСТИГА ДВЕ МАТУРИ И... НЕ ЗНАМ КОЛКО СЪРДЕЧНИ ПРОКЛЯТИЯ, ОТПРАВЕНИ КЪМ МОН, ПО-КЪСНО.
ААААЗ!
КОЛКОТО И ДА ИМ СЕ ИСКАШЕ ОБАЧЕ НЕ МОЖАХА ДА МЕ ГЪТНАТ, ЧЕ И ГЛАВА ИМА! НЕ НАЙ-РЕДАКТИРАНАТА И МАЛКО КЪСНА, НО ПЪК НЕ Е НАПИСАНА С ЛОШИ ЧУВСТВА! (ЗА РАЗЛИКА ОТ РЕЗЮМЕТО ПО БЪЛГАРСКИ)

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Мод

— Добро утро. — чуруликането на Кайла прекъсна прозявката ми и ме накара да се извърна към нея. — Весела Коледа, скъпи мой бъдещ куме. — надигна се на пръсти и обви ръце около врата ми в мечешка прегръдка.

— Весела Коледа, лудетино. — засмях се на вълнението ѝ и я гушнах. — Само не разбрах това с кума откъде дойде.

Отвори уста, за да ми отговори, но звукът от кафемашината прекъсна момента и я пуснах, за да взема кафето си и да отпия. Боже, наистина не бях човек преди да се докосна до кофеин. Слава на човека, който го бе окрил.

— Какъв е планът за днес? — облегнах се на плота и зачаках изброяването. Мисля, че Кайла нямаше ден в живота си, в който да не прави нищо.

— Общо взето нищо. Ерин ми обеща да ми покаже рецепта за бисквити и май е това. — сви рамене. — Може да гледаме филм по-късно.

— Стига да не е любовна история по Коледа. Не ми се гледа как нюйоркчанка се прибира вкъщи за празниците, а местният самотен баща и сладката му дъщеричка я окуражават да кандидатства за повишението, което иска. Тя го получава, но в последния момент се отказва, защото осъзнава, че кариерата не е най-важното. Пък и целувката точно преди коледния рецитал на малката помага за решението. — нахвърлях точките от обичайния репертоар и отново надигнах чашата, а тя ме изгледа лошо.

— Коравосърдечно същество.

— И по-зле са ме наричали. — намигнах ѝ развеселено и тръгнах към всекидневната. Забелязах Ерин да слиза по стълбите, по-щастлива от обикновено и някаква особена топлина се разля в гърдите ми, когато тя също ме видя и усмивката нарасна на лицето ѝ.

— Добро утро.

— Добро да е, съкровище. Как си?

— Притеснително щастлива. — засмя се. — Имаме ли някакви планове за днес?