В оковите на миналото

Глава 28

ОЧАКВАХТЕ ЛИ ЪПДЕЙТ ТОЛКОВА СКОРО? И АЗ НЕ, НО ЯВНО КОГАТО РЕВ ПАРТИТО ПРОДЪЛЖАВА, КАКА ДЖИДЖИ ИЗСТРЕЛВА ГЛАВИТЕ ЕДНА СЛЕД ДРУГА!
ОСТАВЯМ ВИ САМИ ДА ОТГОВОРИТЕ НА ВЪПРОСИТЕ СИ И МОЖЕ БИ ДА СИ ЗАДАДЕТЕ НОВИ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана

Мразех лъжите. Още от дете не понасях да ме лъжат, а аз самата бях пълна скръб в това отношение. И който и да бе казал, че нравът на вълка не се мени, вероятно трябваше да отбележи, че животните от моята порода го правят. Не беше като да се гордея с този факт, но последните два дни бях отделила за равносметка и до този извод стигнах. Още в колежа бях започнала с дребните извъртания на истината. "Заплатите на нашите се бавят, ще ми изпратят пари за наема, веднага щом ги получат." — казвах на хазяйката, след като си бях платила тока и водата, и все пак си оставях нещо за храна, молейки се времето до аванс да мине по-бързо. "Приятелят ми се прибира в града за уикенда, искам да прекарам времето си с него." — отвръщах първосигнално на досадните предложения за среща от момчетата в по-горен курс.

След това започнах работа, а юристите се оказаха жадни за пари акули. Какво друго оставаше, освен да се науча да плувам по посока на течението и да чета само личните карти, преди да си свърша работата? Да практикувам като нотариус никога не е било мечтаната ми професия, но пък парите, които изкарвах покриваха разходите ми, без да се налага да се лишавам от битови неща, като обувки, които не пропускат на дъжд, например. Сърцето ми може би не преливаше от топлина, когато излизах за работа, но пък апартаментът ми беше топъл. Поредната лъжа – повтарях си, че това не ми пречи да живея в мир със себе си.

Излъгах и Денис. Обещах му да кажа на Алън, но не го направих. Всичко, което свърших за последните два дни беше да проведа бърз разговор със Сали, в който ѝ казах, че няма да се видим тази седмица, защото съм болна. Тази задача не ми се стори трудна, благодарение на запушения ми нос и дрезгавия глас, които бяха очаквани след безсънната нощ, прекарана в плач. Нещо, което мислех, че ми е за последно, след първите два рождени дни без семейството ми. Семейството. Не лъжех ли и сега семейството си? Купър ме прие като своя собствена дъщеря, а аз знаех кой е убиецът в случая, по който работеше от месеци и не му казвах нищо. Но как се очакваше да му кажа след като обичах Мод, а Алън беше мой брат?