В оковите на миналото

Глава 27

СПАСИТЕЛНИТЕ ЖИЛЕТКИ СЛОЖИХТЕ ЛИ?
ПРЕДУПРЕДИХ В НАЧАЛОТО, ЧЕ С ТОЗИ ПРОЕКТ ВИ МЯТАМ В ДЪЛБОКОТО, СЕГА ЩЕ СЕ ДАВИМ В СЪЛЗИ!
ГЛАВАТА Е ДОСТА ДЪЛГА, ДЕПРЕСИРАЩА И ДА, ЗНАМ КОЛКО СЪМ ГАДНА.
АЗ СЪЩО ВИ ОБИЧАМ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ НАБЪРЗО И БЯГАМ ДА СЕ СКРИЯ, ЗАЩОТО, БОЖЕ, АКО ДОСЕГА НЕ СТЕ МЕ ОБЕЗКОСТИЛИ, ВЕЧЕ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!

Мод
*3 дни по-късно*

— Напълно ли си сигурен, че искаш да ѝ кажеш? — въпросът на Арес дойде колкото да запълни напрегнатата тишина.

— Тя заслужава да знае истината. — въздъхнах и най-сетне си позволих да седна на дивана. — Не искам да има тайни между мен и Ерин, аз я– думите замръзнаха на езика ми, когато осъзнах, че съм напът да го заявя гласно. — Обичам Ерин. — изплюх камъчето, но Арес не изглеждаше изненадан.

— Осъзна го най-накрая. — устните му се разтегнаха в лека усмивка, но съзнанието му не беше напълно с мен. Това време от годината винаги бе трудно за него, тъй като наближаването на февруари влачеше болезнени спомени след себе си. А аз исках да разкрия на Ерин, че с Арес бяхме отговорни за смъртта на човек, който, макар и непряко, беше свързан именно с миналото. — И все пак мисля, че това не е нужно. Всичко остана зад гърба ни. Тази тайна може да я отдалечи от теб.

— Изцапахме си ръцете, не мога да градя връзка върху това. Тя трябва да знае с какъв човек мисли за бъдеще. — поклатих глава. За много от старите ни познати не беше нищо ново под слънцето, но ние не бяхме хора, които отнемат животи просто така. Ние не бяхме шибани наемници и това не беше нещо, с което можеш просто да живееш. Желаех Ерин в живота си по-силно от каквото и да било досега, но не можех да допусна всяка нощ да си ляга до мъж, когото не познава. Този избор беше само неин.

— Няма да ти кажа, че съжалявам, след като истината е, че бих го направил пак. — в очите му се отприщи неподправен гняв. — Ако можех, щях да го сторя отново, но този път нямаше да замеся и теб в това. Нямаше да те допусна толкова близо до цялата история, за да не те поставям в положението сега, но все пак щях да убия онова разглезено наркоманче.

— Не съжалявам, че бях до теб, Арес, ти винаги ще си мой брат. Но ще съжалявам, ако тя научи по друг начин, а не от мен. Кайла не прие ли това именно, защото ти беше честен с нея и ѝ доказа, че може да ти се довери? Защото ти сам ѝ разказа за всичко. — мълчанието му се проточи няколко секунди, увеличавайки напрежението в стаята още повече, преди да отговори.