В оковите на миналото

Глава 24

ЗАБАВИХ ЛИ ГЛАВАТА ОТНОВО?
ЗАБАВИХ Я.
ПРЕБОРИХ ЛИ Я НАЙ-СЕТНЕ?
ПРЕБОРИХ Я!
КАЧВАМ ЛИ Я В ЕДИН ПРЕЗ НОЩТА, ПОЧТИ БЕЗ РЕДАКЦИЯ?
КАЧВАМ Я.
ДЪЛГА ЛИ Е И ЩЕ ВИ ХАРЕСА ЛИ?
ДА И... ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЯ.
ПРЕГРЪЩАМ ЛИ ВИ?

ПРЕГРЪЩАМ ВИ И ВИ ОСТАВЯМ ДА ЧЕТЕТЕ!

Мод

— Не мога да повярвам, че не си ми казал. — тишината в офиса ми се изпари, когато вратата се отвори и Кайла нахлу, следвана от Арес.

— И все пак разбра, нали? — дочетох имейла и го изпратих, след като се уверих, че е написан грамотно. — Какво искаш да знаеш? — затворих лаптопа и се облегнах назад.

— Всичко! — вдигна ръце във въздуха и ги отпусна шумно до тялото си. Арес зае обичайното си място, а тя седна срещу него и се взря в мен очакващо.

— Ами. — вдигнах ръка и почесах тила си. — Мисля, че има вероятност да е бременна.

— Моля? — гласът ѝ сигурно се изви до другия край на коридора, докато най-добрият ми приятел едва съумя да прикрие смеха си. — Сериозен ли си в момента?

— Не. — отговорих просто, а погледът, който ми метна беше равностоен на среден пръст.

— Ти си един истински кретен, Мод Евънс. — присви очи обвинително.

— Той също, но все пак го взе. — посочих Арес, а глупакът му с глупак кимна в знак на съгласие.

— Така е. — потвърди.

— Какво се случва между вас двамата? — настоя. — Нито тя, нито ти искате да говорите за това, после чувам от Арес, че между другото си му споменал, че сте излизали заедно. — всеки на мое място щеше да реши, че Кайла живее за клюката, но истината беше, че ако сега можех да ѝ дам точен отговор, тя нямаше да зададе и един въпрос повече. Как обаче трябваше да ѝ обясня положението, след като и аз не знаех какво точно се случваше между нас?

— Не сме излизали никъде, просто вечеряхме у тях. Поговорихме си, посмяхме се и си тръгнах. — спестих ѝ частта с розите, тъй като те не бяха част от първоначалния план. Просто ми беше дошло наум в последния момент и реших, че ще се зарадва. А начинът, по който очите ѝ грейнаха, щом ги съзря, все още ме караше да се усмихвам като идиот.