В оковите на миналото

Глава 14

Пристига хууубавааата Джиджиии. С добро сърцеее, засмяно лицеее И НОВА ГЛАВА!

НАЙ-СЕТНЕ ИМА ТАКАВА, НЕ ОСТАНА ЗА ДОГОДИНА!
ДАААА, ТОЧНО В ТВОЯТА ГРАДИНА БЕШЕ, ВИДЯХ КОМЕНТАРА, НИЩО, ЧЕ НЕ ОТГОВОРИХ.

ТОЗИ НЕКСТ ПРИСТИГНА ПО-БЪРЗО ОТ ПРЕДИШНИЯ, НАДЯВАМ СЕ ДА ПРОДЪЛЖИМ В СЪЩИЯ ДУХ И СЛЕДВАЩИЯ ДА КАЦНЕ СЪВСЕМ СКОРО!

С ТОВА КАЗАНО, ВЕЧЕ НАИСТИНА ВИ ПРЕГРЪЩАМ И ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ГЛАВА!

Мод

С риск да ти вдигна акциите до небето, все пак ще ти кажа, че съм благодарна да те познавам. В списъка с новогодишни цели ще добавя да се науча да го показвам. — спусках поглед по съобщението вече четвърти път и попивах всяка буква, убеден че съм прочел грешно. Нямаше от кого да е изпратено това, още повече на личния ми телефонен номер, който не давах почти на никого. Но пък от него се бях обаждал, за да резервирам маса в "Ийгъл".

Вдигнах поглед, щом вратата се отвори и Арес влезе ухилен до ушите. Зае едното кресло пред бюрото ми и се облегна удобно, впивайки странен поглед в мен.

— Защо се мръщиш?

— Не се мръщя? — отговорът ми прозвуча като въпрос, а глупакът се засмя от сърце. Да му имах и щастието, да му имах.

— Кажи го на бръчката между веждите ти. — извъртях очи и отново погледнах екрана. Тя беше объркала нещо. Правилно си го четях, имах завършен четвърти клас.

Мисля, че пропусна едно "не". И все пак се чувствам поласкан, съкровище.

— Казах ѝ го. — оставих телефона на бюрото и се облегнах назад.

— Аз пък съм тук да ти кажа, че вечерята е от осем. Бъди точен.

— Ще бъда. Ти защо си толкова щастлив? — смехът му изригна шумен и искрен, и не спря, докато не забелязах сълзи да се събират в ъгълчетата на очите му. Нещо наистина много го забавляваше и нямаше как да възпра усмивката си, предвид това колко заразително беше. — Опасна работа си. — разтрих няколко дневната си брада, в очакване да се успокои, а когато най-сетне го направи, му кимнах в знак, че го слушам.

— Не знаеш какво пропусна!

— Но ти ще ми кажеш. — кръстосах крак върху другия и се наместих по-удобно в кожения стол.