В оковите на миналото

Глава 8

Мод

— Ела, брато. Настанявай се. — потупах Арес по рамото и махнах с ръка към дневната.

Кайла поклати глава въпросително, а аз си замълчах и затворих вратата, щом и тя влезе.

— Кажи сега, имаш ли да ми споделиш нещо? — настаних се на по-късата страна на дивана, който беше на буквата Г.

— Не ме прави на маймуна, вече го отнесох за днес.

— Ти си си виновен! — Кайла се провикна от коридора.

— Къде сгафих сега? — игнорира коментара ѝ и прецених, че още не са се оправили след скандала, който са си спретнали преди няколко часа.

— Случайно да си споменал на Ерин за малкото ми изживяване миналата седмица?

— Аз не. Преди да влезем в ресторанта, Кайла изрично ме предупреди да си държа езика зад зъбите и накрая тя сама го изтърси.

— Едва го измрънках, не очаквах да ме чуе. Кой да знае, че има толкова добър слух? Ти как разбра? — седна до Арес, но между тях остана място за още един човек. Мхм, този път някой не си е свил езика навреме.

— Беше тук по-рано днес.

— Какво? — и двамата ме погледнаха така сякаш съм им заявил, че ще ставам горд баща на цял футболен отбор, с резервите.

— Отидох до магазина, засякох я, шевовете ми се оказаха калпаво направени, след известно време спор, все пак се оказахме в спешното и завършихме обиколката си тук. — предпочетох кратката версия, а те двамата продължаваха да мигат тъпо насреща ми. — Не. — извъртях очи, щом Арес отвори уста. — Не задавай тъпи въпроси, знаеш в какви отношения сме. Според теб има ли минимална вероятност?

— Бях длъжен да попитам. — облегна се назад и сякаш по навик, сложи ръка на облегалката на дивана. Кайла забеляза това и се напрегна едва забележимо, а това му послужи като напомняне, че сега са скарани и подпря глава на дланта си, за да не изглежда сякаш отстъпва.

Изглеждаха като гимназисти, които се харесват, но не знаят как да си признаят чувствата, а не като хора, на път да създат семейство.

— Сватбата отменихте ли? — не сдържах хапливия си коментар.

— Моля? — веждите ѝ се свъсиха объркано.