В оковите на миналото

Глава 5

Мод

— Къде тръгна? — засякох Арес на излизане от кабинета си.

— На обяд. — свих рамене.

— Пак ли? Вчера не ти ли обърна чинията на главата. — засмя се, а аз изцъках с език.

— Вчера беше някаква червенокоска. Не беше зле, но не се заяде с мен.

— Ти наистина не можеш да приемеш факта, че те поставиха на мястото ти. — въздъхна.

— При това два пъти. — поклатих глава и го подминах, качвайки се в асансьора. — Броуди, кажи да докарат колата ми. — излязох отпред и охраната каза нещо в слушалката си.

Слязох по стъпалата, щом видях Ролс Ройса ми и кимнах на момчето, което го докара, потегляйки към мястото, на което вероятно щях да стана редовен клиент, в следващите седмици.

— Добър ден. — подтиснах победоносното си изражение, щом видях кой е на смяна.

— Добър ден. — усмихнах се на блондинката пред мен. Днес бях изкарал късмет.

Вчера ме бе посрещнало момиче, което, ако не се лъжех, се казваше Ашли. Днес, обаче, беше бременната, чието място щеше да заеме Ерин, а това означаваше, че и тя е тук.

— Имате ли резервация?

— Мод Евънс.

— Да, открих Ви. Моля, последвайте ме. — заведе ме до масата и ми предложи напитка докато чакам менюто, но отказах.

Тогава се появи и тя. Черна рокля подчертаваше всяка нейна извивка, но от крака ѝ не се виждаше почти нищо, заради черните велурени ботуши, които стигаха малко над коляното ѝ. Както през останалите три пъти, в които я бях виждал, не носеше нищо открояващо се, но въпреки това, веднага я забелязвах.

Блондинката ѝ каза нещо, което я накара да се обърне към мен на момента и да ми подари един от любимите ѝ мълниеносни погледи. Тръгна към мен с бойна крачка, а аз се облегнах назад, подготвен за поредната ни словесна война, но вместо да се спре пред масата, ме подмина като развален светофар. Добре, това не го очаквах, но не идвах втори ден, само за да бъда безмилостно игнориран. Бях тук, за да бъда безмилостно нахранен, колкото и глупаво да звучеше.