В оковите на миналото

Епилог

КАЧВАМ ДВЕ ГЛАВИ В ИНТЕРВАЛ ОТ ЕДНА НОЩ, ЗАТОВА ДЪРЖА ДА ОТБЕЛЕЖА, ЧЕ НЯКОИ ОТ ВАС МОЖЕ ДА СА ПРОПУСНАЛИ ПРЕДИШНОТО ИЗВЕСТИЕ!

ДОЙДЕ И ТОВА ВРЕМЕ!
ЕПИЛОГЪТ Е ГОТОВ, А С НЕГО И ЦЯЛАТА КНИГА! С НОСТАЛГИЯ В СЪРЦЕТО ВИ ОСТАВЯМ ДА ЧЕТЕТЕ, А ВСИЧКО ОСТАНАЛО МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В БЛАГОДАРНОСТИТЕ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана
*12 години по-късно*

— Това не е честно! — гласът на любимата ми дъщеря се разнесе от коридора, а аз, Кайла и брат ми се спогледахме. Който и да ми беше казал, че дете се гледа най-трудно първите седем години от живота му, можеше да вземе пубертета и да си го завре където слънце не огрява.

— Животът не е честен, злато.

— Не ме златосвай, на седемнайсет съм. Вече съм достатъчно голяма.

— Опитай се да го обясниш на тези, които пишат законите, слънце. — Мод я отряза със същия незаинтересован тон и докато те останаха да се карат в коридора, Шейн влезе и свали раницата от раменете си.

— Какво става, миличък, кака ти и баща ти защо се карат?

— Ерин иска да ходи на някакъв купон. Много настоява, сигурно Тенекиеният човек ще бъде там.

— Казах ти да не го наричаш така. — скастрих четиринайсетгодишния си син, макар и през смях. Леля му и вуйчо му също не се сдържаха, но замлъкнахме когато проблемната ми дъщеря и създателят ѝ влязоха.

— Цялата ситуация забавна ли ви се струва? — фурията се нацупи още повече.

Ах, чедо мое, едничка на мама. Не можа ли да харесаш някое момче, което има по-малко обеци от теб? Бива ли на седемнайсет да молиш баща ти да те остави да пиеш с хлапе, което си е пробило пъпа?

— Само забавна не е. Девън е като излязъл от нечий кошмар. — скъпият ми синковец промърмори под нос, но явно не достатъчно тихо, защото сестра му го изгледа на кръв, докато Мод бе по-скоро смирено съгласен.

— Млъквай.

— Защо? Истината боли ли?

— Ей сега ще ти покажа колко боли. — тръшна раницата си на пода, а Шейн не дочака покана, за да побегне към задния двор, следван от бясната си кака.