В оковите на миналото

Глава 23

ПО-ДОБРЕ КЪСНА ГЛАВА, ОТКОЛКОТО БЕЗ ГЛАВА!
СИ КАЗА КАКА ВИ ДЖИДЖИ И КАЧИ В ЕДИНАДЕСЕТ ВЕЧЕРТА.
ИСКАХ ДА Я КАЧА ДОСТА ПО-РАНО, НО...
АБЕ, НЯМА "НО", ИМА НОВА ЧАСТ И ВИ ОСТАВЯМ ДА СИ Я ПРОЧЕТЕТЕ.

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана

— Влизай. — едва бях чула ключът да щрака, когато вратата се открехна съвсем леко и я бутнах, виждайки Сали да върви към спалнята, дондуркайки плачещия Конър. — Сменям му памперса и се връщам. — подхвърли без да се обръща и влезе в неговата стая.

— Хей, Хана. Как си? — Ник застана на прага на всекидневната и ми се усмихна, но изведнъж свъси вежди. — Къде отидоха Сали и Конър? — щастливият хаос в дома им ме накара да се засмея, клатейки глава.

— Отиде да го преобуе.

— Това дете изразходва повече гориво отколкото приема. — въздъхна, карайки ме да се изкикотя отново. — Ти искаш ли кафе? — надигна порцелановата чаша в ръката му, а аз се намръщих в отрицателен отговор.

— Вече съм си като вкъщи, ако ми трябва нещо ще се самообслужа.

— Така те искам. — посочи ме. — Ти влизай, аз имам среща с брат ми след малко и ви оставям на спокойствие. — събух ботушите си и най-накрая благоволих да пристъпя и да затворя след себе си.

— Ти защо още стоиш тук? — приятелката ми се появи с вече доволния и тих Конър, а той се нахили щом ме видя.

— Да си вървя ли? — вирнах вежда.

— Нямах предвид това. — извъртя очи през усмивка.

— Ето ти една хубава новина. Ашли е приета в университета, който искаше. — последвах я към всекидневната, но тя замръзна на прага и се извърна рязко.

— Сериозно? Хан-Хан, това е страхотно! Господи, трябва да ѝ се обадя! — широката усмивка озари лицето ѝ, а вълнението разлюля гласа ѝ, подобно на мен, когато ми го съобщи преди половин час. Дивата червенокоска беше завършила преди година, но тъй като не я бяха приели със специалността, която е искала, започнала работа няколко месеца преди мен. За нея нямаше план Б и не бе подала документи на друго място, но ето, че от втория опит се бе получило и не можех да съм по-щастлива за нея.

— Дойде на работа, летейки. Не мисля, че някога съм я виждала по-щастлива.

— А тя винаги е щастлива. — допълни мисълта ми и двете се засмяхме. Седемте ми години разлика с нея и деветте със Сали ни караха да се чувстваме сякаш е нашата малка сестричка, която е същинско слънчице.