В оковите на миналото

Глава 11

КАЧЕСТВОТО Е ПРЕДИ КОЛИЧЕСТВОТО!
НЯМАШЕ МЕ СЕДМИЦА (ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ, ВЕЧЕ СИГУРНО ГО ПРИЕХТЕ ЗА ГРАФИК), НО СЪМ ТУК С ЕДНА ГЛАВА, КОЯТО ПОСТАВЯ НАЧАЛОТО НА НЕЩО ИНТЕРЕСНО.

С ТОВА КАЗАНО, МОГА САМО ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ВИ ПРЕГРЪЩАМ СИЛНО И ДА ОТИДА ДА СЕ СКРИЯ.

Хана

Захвърлих ключовете на шкафа за обувки, а палтото и чантата ми ги последваха. Вратата хлопна зад гърба ми и изритах обувките си настрана, запътвайки се към дивана, на който имах отчаяна нужда да се хвърля. Главата ми се отпусна на облегалката и се загледах в белия таван.

Споменът - твърде пресен в главата ми, се завъртя като на плоча и всички усещания отново преминаха през тялото ми. Несъзнателно докоснах устните си с пръст.

— Пълно безобразие. Що за наглост? Дивак. — скочих на крака и изтичах обратно до чантата си, търсейки телефона. 

Имах нужда да споделя с някого и се плашех, че знаех точно на кого. Пръстът ми се спря на името на Сали и не се поколеба дори за миг, избирайки номера ѝ.

— Ало? Свърши ли смяна? Чудех се дали е рано да ти звънна. — бодрият ѝ глас беше това, което успя да разбута разпилените ми мисли, поне за миг.

— Вкъщи съм. Ела да изпием по кафе.

— Едвам ме нави. — засмя се. — Направо ми пусни кафето след петнайсет минути, да изстива, ще бъда при теб след по-малко от трийсет.

— Да, генерале. — насилих живинка в гласа си, преди да затворим.

Подредих малко и пуснах поръчаното кафе, а за себе си налях чаша студена вода и реших най-сетне да сменя дрехите с по-удобни. Връзвах косата си, когато на вратата се позвъни и Сали се засмя, щом видя да ѝ отварям с лакът.

— Как си? — прегърна ме и закачи якето си, а аз я поведох навътре.

— Кафето ти. — кимнах към холната масичка и взех чашата вода от плота, сядайки до нея. — Бива. При вас какво става?

— Нищо особено, на теб чакам интересното. — засмя се.

— Има такова. — отвърнах тихо и отпих малка глътка, отлагайки думите си още секунда. — Мод беше в ресторанта днес.

— Говорихте ли?

— Заядохме се. — вгледах се в стената зад нея. — Не бях в настроение и се държах като кучка, но той не отдаде внимание и настоя да ме докара.