В оковите на миналото

Глава 31

КАКА ДЖИДЖИ ОТНОВО Е ТУК С ЕДНА ХУБАВА СЛАДУРСКА ГЛАВА...
И ЕДИН СКОК ВЪВ ВРЕМЕТО С ЦЕЛИ ОСЕМ ГОДИНИ!
ДА, МИЛИ МОИ, КАКА ХАНА И БАТЕ МОД ВЕЧЕ СА ЛЕЛЯ И ЧИЧО.
БУКВАЛНО, ЗАТОВА НЯМА ДА ВИ БАВЯ, А ВИ ОСТАВЯМ С НОВАТА ЧАСТ!

ПРЕГРЪЩАМ ВИ!

Хана
*8 години по-късно*

— Ерин, ела тук, за бога! — извиках след петгодишното, което не спираше да бяга из къщата. — Не мога да изляза на глава с това дете. — влязох в хола, където Мод седеше на дивана, докато малкият душевадец се криеше под одеялото с наполовина оправена коса. Смях ме напуши, докато наблюдавах подаващите се тъмни кичури и издигането на завивката заради тежкото ѝ дишане, следствие на малката ни гонитба, а баща ѝ поклати глава с усмивка. — Къде изчезна сега?

— Нямам идея, не е идвала тук. — увери ме, докато подаваше мечето на Шейн. Понякога се чудех дали не са го разменили в болницата. За скромните ни година и два месеца съжителство бях научила, че това дете седи където го оставиш, яде каквото му дадеш и си играе с каквото има около него. Можеше цял ден да се занимава с празна бутилка от вода, нямаше да чуеш и гък, стига да се е наял. Друг беше въпросът, че е надарен с бездънен стомах, но това си личеше и по бузите, които бяха само за щипане.

— Мама. — дежурната усмивка, която никога не падаше от лицето му, заблестя още повече, когато ме видя, а аз нямах достатъчно воля, за да се възпра от това да го гушна и да седна до татко му.

— Отивай да търсиш дъщеря си.

— Щях, ако имах поне бегла представа къде може да е. — дискретно побутна разпиляната ѝ коса под одеялото.

— Затова ти казах да я потърсиш. — натъртих през усмивка. — Ако не я намериш няма да дойде на сватбата. Ашли ще бъде толкова разочарована, че е останала без малка булка.

— Неее, не може без малка булка. — и изведнъж прекрасната ми дъщеря скочи, сякаш материализирала се от въздуха.

— Ти откъде се появи? — сложих ръка на сърцето си, стресната от скрития ѝ талант за телепортация.

— Тайна. — усмихна се заговорнически към баща си.

— Можеш да ми разкажеш повече за нея, докато довършваме прическата ти.