История без име

Глава 3

В глава има сцени на интимност - Четете на Ваша отговорност!

-Алекзандър-

Карах като побеснял към пентхауса ми... вече почистен, но първо към дома на родителите ми. Даяна беше в безсъзнание на задните седалки, а брат ми беше като цяло в шок от случващото се.

- Бате... тя е добре, нали? – беше разтреперен и сигурно щеше и той да припадне след малко.

- Само... спи... нищо й няма! Знаеш, че когато притокът на кислород към мозъка се прекъсне, изпада в безсъзнание.

- Значи... добре. – той млъкна.

- Ще те закарам у вас.... искам да си добре и да не се тревожиш... Чу ли?

- Да, ясно.

След около две минути спрях пред голямата къща и си казах „Чао" с брат ми.

Погледнах в задното огледало и тя все още спеше.

25 минути по-късно паркирах в подземния паркинг на сградата, където живеех.

Слязох и отворих вратата където бях сложил Даяна. Взех я на ръце и се зачудих дали яде нещо, за да тежи толкова малко. Лицето й беше бледо и изпито.

За кратко време бяхме вече на последния етаж с гледка към цяла София. Положих чернокосото изкушение на леглото ми и я завих. Кой можеше да предположи, че тя може да изглежда толкова невинно, а всъщност да се заяжда и да гледа злобно в същото време? Ангел отвън... и може би дявол отвътре. Секси ангел...

Теефонът от задния джоб ми напомни, че съществува и се наложи да го извадя.

Намерих я! Тя е в София. Последно е видяна около шест часа в западната част на София. Бъдете предпазлив. Сигурно й е подложена задача да си отмъсти!

Препрочетох съобщението няколко пъти и се уверих, че е истина. Мелиса Велева е тук. Което значи война.

Изкушението на леглото ми се размърда и издаде много сладък звук, а след това въздъхна.

Интересно.

-Даяна-

Бях на легло... или в Рая на легло, не се знае. А може и да съм заровена в някой гроб вече жива и да си умра от недостиг на кислород, глад, светлина, контакти... Но... Това беше изключено, защото чувах нечие дишане до мен. Тежко, но в същото време е плитко. Все едно се притеснява да вдига шум.