История без име

Глава 5

-Даяна Миланович/Мелиса Велева-

- Здрасти, Драка... Имам работа за теб...

- Кой си убила?

- По-скоро упоила... Просто спи...

- Аха.. Трябва ли да се притеснявам?

- Никак.. просто ела да го вържем... Окей?

- До 10 минути съм при теб, минавам през Starbucks и идваммм...

- По-малко приказки...

- Повече действия! Боже, същата си като баща ти!

- Хах, нали, а до три дни ще съм мафиотка...

- То това ти е заложено в кръвта, ако питаш мен. – извъртях очи и набързо му затворих.

Драка или Даниел Раза е моят най-добър приятел. Наполовина грузинец, като минем на частта, че дядо му е руснак от там идват и русата коса и руския акцент, баба му грузинка, наистина страхотна жена и винаги като сме ходили лятото при нея се е грижила за нас като очите си, баща му също е грузинец... а майка му е българка, но е заминала с новия си съпруг в Лондон, когато той е бил на 15...

Всъщност се запознахме по интересен начин... ако мога така да се изразя.

Той беше втори клас, а аз предучилищна, когато някакви момичета от неговия клас ми се смееха, заради голямата рана на бузата ми, защото тогава бях ранена по време на престрелка с баща ми.

Драка се застъпи за мен и тях ги сложи в малкия си джоб, а на мен ми стана личен бодигард. Оказа се че бащите ни били стари приятели и пушели заедно по дискотеките на Черноморието.

И оттогава той ми е бавачка... така де най-добър приятел.

На вратата се позвъня и трябваше да прескоча огромният мъж в коридора ми.

- О БОЖЕ ГОСПОДИ! ...რატომ, დედამიწაზე არის ეს(Какво за Бога е това...) - запуших устата му и го ритнах вътре да влезе, а не цялата кооперация да излезе на бунт за шума.

- Първо спри да викаш! Второ! Говори ми на български, защото този език никога няма да го науча, колкото и прекрасен учител да си.

- Благодаря за похвалата, а сега ми отговори на въпроса. – въздъхнах и му обясних на бързо какво е положението. Реакцията му беше безценна.

- Значи... Ти и... господин Мускули сте... спали заедно!?

- За жалост, но не това сега е проблема...