История без име

Глава 11

- Бременна си с тризнаци! – изпищя Камелия, а аз зарових лицето ми в ръцете ми и изпуфтях.

- Да, но знаеш, че...

- Виж няма да е както преди. Това, че Християн е бил тъпанар, в който си се влюбила и си му родила дете...

- Камелия!

- Извинявай! Нямаше ме една година, а сякаш са се минали десет с тези клюки!

- Това не е клюка и нямам намерение да цъффна на някое списание за втори път и да посрамя семейството ми! – избуботих и отпих от колата си.

- Газираните напитки са вредни за плода, Мелиса! – скара ми се тя. Погледнах я миличко и тя извъртя очи. Камелия беше невероятна добра приятелка, но като знам, че има първо висше за медицина и второ за адвокат ми се повръща.

- Сякаш, че не знам, че половината неща са вредни. Даже не знам как не съм забелязала симптомите.

- Ох, ох, ох... На двадесет и пет си и си голяма, не може вечно майка ти да ти мънка над главата!

- Теб ли имаш предвид? Мънкаш повече от нея за един час, от колкото тя за седмица. – тя ме изгледа присвито и се залови да яде бургера си, а аз ровичках пилешките си хапки и пържените картофки. Да, много полезна храна... Но това е KFC все пак!

Забелязах колегата по физическо да ми маха и му помахах обратно. Ками се обърна набързо и още изпищя.

- Намерих си мъж! – видях как Камен приближава към нас и се усмихнах.

- Кажи го по-силно, да те чуят всички! – засмяхме се.

- Здравей, госпожице Миланович! – смигна ми и се настани до нас. – А вие сте...

- Камелия, казвай ми Ками! – пусна сладката си усмивка и Камен се разтопи.

Да, Ками е играч. Знае как влияе на момчетата и се възползва. Тя знаеше, че имам чужда самоличност в реалния свят и това обичам в нея, че не се очуди, когато Камен ме нарече с друга фамилия.

Докато се осъзная те двамата бяха завързали разговор, а аз се взирах в телефона ми и чаках да се включи.

Когато тапетът на малката ръчичка на Матей се показа погледнах часовника – минаваше три следобед. Имах пропуснати обаждания и непрочетени съобщения от Алекзандър и просто реших да изтрия известията.