История без име

Глава 20

Алекзандър Джуров

Павел си ровичкаше в телефона, Мелиса спеше на рамото ми, а малкият Матей се беше сгушил в крака й и спяха и двамата вече час и половина дълбоко. Чичо ми ме погледна с укор.

- Какво? – изшептях.

- С нея?! Сериозно?

- Не виждам нищо лошо в това. – Павел се изкашля саркастично.

- Да, със сигурност, няма нищо лошо в това... Чел ли си изобщо някои клюкарски статии за нея? Това й е трета бременност, ти ще си й втори съпруг...

- Не съм казал, че ще се женя за нея. – Бих искал. Запазих това за мен и погледнах към двете същества, които са типичните майка и син. – Не я познаваш...

- А ти я? Така ли? – изпуфтя най-добрият ми приятел. За първи път го виждах толкова отрицателно настроен към някоя жена.

- Да, познавам я! – изсъсках му и леко повиших тон. Матей трепна и всички насочихме погледа си към него.

- Не... - промърмори и кихна, но не се събуди. Странна работа. Засмях се леко и го погалих по главата. Матей се сепна и веднага скочи на крака. Олюля се и тупна отново на меката седалка.

- Хей, хей. Спокойно, приятелче! – взех го в скута ми и той ме погледна с големите си синьо-зелени очи. Погледна към майка си, която не даваше признаци да иска да се събужда.

- Мама... тя...

- Мама спи. Изморена е. След малко ще се приберем.

- Къде? – прозя се и разтърка очите си.

- У дома. – усмихнах му се мило, а той ми отвърна с детска радост, като ме прегърна силно.

Чичо ми и Павел ме погледнаха начумерено и поклатиха глави...

Половин час се беше минал след като буса паркира в подземния паркинг в сградата, където живеех... заедно с Мелиса. Тя се събуди много тежко, от позицията й в момента ходи като баба на осемдесет години и въпреки това носи Матей, който я е прегърнал и нещо си шушукат. Усмихнах се, когато ги видях да се кикотят заедно.

- Алек, вземи ми раницата от... - взех й вещите, които беше на път да забрави както обикновено в буса.

- Хайде, брат ми. – здрависах се с Павел.

- След седмица имаме семейна вечеря. Трябва да присъстваш, заедно с...