-Алекзандър-
Косите й бяха положени по възглавницата ми, дългите й мигли правеха сянка върху лицето й...
Беше красива. Това нямаше спор... Също й е добра в секса...
Само като се сетя за миналите часове отново се възбуждам...
Даяна Миланович... Изглеждаше ми позната, но не можех да се сетя от къде... Не, нямаше кака да се познаваме, но съм сигурен, че прилича на някого когото познавам... или познавах.
Прогоних тези мисли от главата ми, когато чернокосото изкушение в ръцете ми се размърда и се пробуди. Лажерна усмивка се настани на лицето й, когато се разтегна... Или нарочно го направи, за да се оттърка в мен.
Въздъхнах тежко и тя се засмя.
- Хей... – измърка и примлясна сладко. – От колко време си буден?
- От час някъде... но сърце не ми даваше да те будя, камоли да ставам... – тя се усмихна, но едва секунди по-късно се обърна с гръб към мен... – Хей, какво става? – погалих я по рамото.
- Какво правим, Алек...
- Тоест?
- Ти... и аз... Не знам просто... Знам, че за теб е нормално да спиш с жени без отвързване, но...
- Ще си останем приятели... с привилегии... без чувства, ако това искаш... Но окей, чукането беше хубаво... – намръщих се леко.
- Ол... ясно. – стана от леглото и започна да се облича бързо. Погледна ме странично и поклати глава. Излезе през вратата с пълна скорост.
По най-бързи начин нахлузих едни шорти и я догоних.
- Даяна, чакай! – извиках, но тя не спря. Носеше токовете си в ръка и щом стигна пред входната врата ги нахлузи.
- Отключи вратата! – каза студено.
- Стига... не исках да...
- Не се оправдвай, Алекзандър... Просто отключи шибаната врата! – повиши тон накрая и аз нямах особено голям друг избор. Отключих вратата и гледах как тънкото й тяло се отдалечава и влиза в асансьора... Прецаках всичко.
Върнах се отново в спалнята и оправих леглото, но нещо ми направи впечатление. Кулие. Нейното е. Взех го в ръка и се загледах в инициалите „M&В"
М? Но името й не започва с М. Нито пък фамилията й с В...
- Петър! – казах, щом той ввдигна телефона.
KAMU SEDANG MEMBACA
История без име
RomansaПисмо до себе си, в моята „История без Име" Животът на всеки е изпълнен с предизвикателства, всяка грешка е падение. Всяка една похвала е опит за повече... Изгубих много. Наистина. Но дали ще мога да продължа наново? Без да се поглежда в миналото...