История без име

Глава 21

Мелиса Велева

- Но къде ще ходииим! – малкото човече заподскача весело, докато си връзвах косата и увивах кичур около ластика на опашката. Усмихнах му се мило, но си замълчах.

- Алекс! – започна да мрънка и Матей се блъсна в краката на Алекзандър. Мати все още не схващаше защо му правим забележка вече сигурно две седмици, да не нарича Алекс Алезандър, а Алек. И той винаги се измъкваше с оправданието „З или С, нали се обръща като му викна. Какъв е проблема? Ама вие имате проблеми!" Толкова е устат за четиригодишен, че не е за вярване.

Когато бяхме на вечеря при родителите на Алекзандър, малкият не спря да се лигави на майката на Алек, защото цитирам „Мамо, трябва да готвиш и ти така... Може ли да идваме повече тук. Ти не ме хланиш! Виж ме къв съм сляб! Безоблазие, мамо, безоблазие!". Толкова беше устато, че се чудех на кого се беше метнал... аз не съм била толкова тежък случай, но Матей е нещо... Пуфффф. Направо да те закопае в земята без лопата. Кристина, майката на Алекзандър, се оказа приятна жена, но ме гледаше някак скептично. Калоян от друга страна не спря да забавлява Матей. Подари му негови стари коли и Мати полудя от радост. И идва ходещото бедствие Пресиян Джуров. Колкото и мило да се държи към мен, виждам неприязъма в очите му. Пич, разбирам, че сделка от преди много години не е проработила с баща ми, ама аз не съм виновна... само просто съм по-могъща от теб, ама това е дреболия, нали?

- Кажи, приятелче? – повдигна го и го завъртя. Гледката беше невероятна.

- Мама не иска да ми каже де ще ходим! Ти ще ми кажеш, нали? – заподсмърча и си изстри суполите в пижамата.

- Матей! – креснах. Това беше трета пижама за седмица. Цапаше се като в несвяст. Редовното му оправдание, отново, беше „Малко дете съм, не е срамно. Срамно е, ако чичо Драко се оцапа!" И тогава Даниел беше като ходещо мрънкало след мен, да си превъзпитам сина. А щом Дани мрънкаше, движеше се и дори вече отново ходи на фитнес, раната му не е била толкова сериозна... просто аз съм голяма паника.

- Мамо! Ама то това тече! И тече... - поклати глава и няколко кичура от рибената кост, която му бях сплела паднаха пред очите му. Отиваше му така. Беше още по-сладък и се надявам да запази този си имидж като порасне, а не си покаже рогата от рано.

- Върви да си обличаш дрехите. – посочих му къде му ги бях оставила и Алекзандър го пусна. За пет минути Матей беше готов и седеше на порт-мантото, чакащ да му обуя новите ботуши.