История без име

Глава 18

Мелиса Велева

- Павел ще дойде след 5 минути! Запази малко спокойствие, ако обичаш. – изръмжа вече изнервен Алек от притесненията ми и това колко съм параноична на моменти.

- Не ми трябва Павел, за да спася синът ми от това чудовище! Ако не дойде този идиот тръгвам сама! И този път няма да ме намериш вързана на стол – изсъсках му злобно в лицето и затръшнах вратата на колата след себе си.

Чух се мелодията на телефона ми как звъни и вдигнах, щом видях името на брат ми изписано. Минутка след това бях усмихната до уши.

- Тя е работела против теб през цялото време, но пък Женя е наистина невероятен човек...

- Като изключим това, че си й надул корема...

- Стига де. Но пък Преслава е разкрита.

- Знаех си, че има нещо мръсно в тази курва. Скъпо братче, понякога се радвам, че познаваш толкова много хора.

- Много забавно.

- А от колко време се познаваш с тази Женя?

- Сигурно месец. – промърмори и се чу някакво дрънкане и отдалечени разговори. – Какъв пръстен харесва една жена?

Задавих се със собствената си слюнка.

- Моля? – закашлях се силно и Алекзандър излезе от колата.

- Чу ме. Какъв пръстен харесва една жена?

- Каква е личността й... характер, сещаш се. Стил на обличане, държание с околността.

- Ами, миличка е. Стилът й е не знам нежен? Мел-мел, аз съм ужасен в избирането на подаръци... особено годежен пръстен. Защо не се спуснеш от хубавия ти апартамент към центъра и не ми помогнеш?

- Защото съм в Плевен. – настана гробна тишина. Чух само как Мартин излиза и ми каза да задържа разговора. – Марти?

- Не, Мелиса! Защо правиш една и съща грешка няколко пъти! Помниш ли как завърши миналият път? Не искам да те изгубя, но това прекалява.

- Мартине, не смей!

- Просто забрави! Това е минало!
- Това е племенникът ти! Това е Матей! Моят син. Моето малко изплашено момче, което трябва да си взема обратно.

- А мислиш ли, че може пак да пострадаш?

- Пострадала ли си? – попита нервно Алек, щом чу как Мартин извика в слушалката.