История без име

Глава 15

- Мамо! Моля те! Мамо! – писъци изпълваха празната зала. Беше светната една единствена лампа, тази където беше съблекалнята.

- Християне! – изкрещях и стрелях веднъж във въздуха. – Покажи се мръсно копеле! – стрелях още веднъж и плачът на Матей достигна до ушите ми.

- Не! Боли ме! – изтръпнах щом чух тези думи. Влязох в съблекалнята и гледката беше потресаваща. Матей седеше на стол, завързан за ръцете и краката, имаше разрези навсякъде. Очите му бяха кърваво червени, дрехите му бяха мръсни и намачкани. Меката му кафяворуса коса беше рошава, а устните му посинели от студа в залата. – Мамо?

- Мати... - клекнах до него и започнах да го развързвам, но усетих пистолет опрян в тила ми. – Ще ме застреляш пред собственото си дете ли, Християне? Мхм? Искаш то да те намрази повече отколкото сега ли, а Християне? – усетих трепета на ръката му и се обърнах и го повалих на земята. Забих юмрука си в лицето му. Притиснах пръсти, е поне се опитах, в сънната му артерия, но той беше по-силен от мен и ме избута. Ударих си главата в пейката и изсъсках от болката, която премина през тялото ми.

- Ти – удари ме през лицето – си – удар – тази, която – хвана ми врата и го стисна – е виновна за всичко! Ти си тази, която роди това дете! Ти си тази, която уби баща си! Ти си причината за това, да се случи това тук!

- Това, че ти си откачалка, не е мой проблем! – изплаках, щом ми притисна лицето в студените мръсни плочки.

Плачът на Матей, крясъците на Християн. Опитите да си взема пистолета и да стрелям по този нещастник бяха прекършени в мига, в който се изправих, защото той отново ме удари. Изпищях от болка, когато усетих кръв да се стича от гърба ми.

Факт номер първи: никога не действайте прибързано

И факт номер втори: никога не нарушавайте факт номер едно, защото после вашият задник ще страда.

Не знам колко време се беше минало, но знаех едно – вързана съм като куче, а Матей беше в безсъзнание на някакво скапано легло. Ръцете му бяха закопчани за таблата с белезници, а краката му бяха вързани.

Изръмжах от безсилие и се опитах да се развържа, но ударих на камък. Белезниците и въжето се стегна повече около китките ми и може би забавяха притока на кръв към ръцете, защото си чувствах изтръпнали китките.

- Мати... - изрекох едва и горкото ми момче се разбуди. – Мама е тук! – сълзите бяха засъхнали по лицето ми и неговото. Той ми се усмихна едва-едва.

- Кога ще си ходим... Нали няма да ме оставиш, пак? Има много лоши лели... Едната ме удари. – разплака се. Стиснах зъби и си казах да се успокоя. Как могат да се удрят деца? Това никога не съм можела да го разбера.

- Спокойно, ще се приберем. Чичо ти Дани ще те заведе за сладолед, ще се запознаеш с един много добър батко. Ще го заобичаш. Само да се приберем, всичко ще се оправи. Ще ходиш на детска градина и ще си играеш с нови деца, много добри деца. Ще имаш всичко, което поискаш, миличък! Ще бъдеш много щастлив и... - бях прекъсната от трясъка, с който се отвори вратата. Петя Георгиева-Каравазова.

Дами и господа! Това е най-лошата свекърва някога. Бивша свекърва.

- Олеле! – каза престорено – Какво си му сторила на това дете! Чудовище! – започна да го милва и целува.

- Прекрасният ти син го направи! Как смееш да казваш такива глупости! – извиках и се разтресох от гняв.

- Не смей да ми говориш така, никаквице! Съсипа синът ми! Съсипа внукът ми! А сега ще съсипеш семейство Джурови!

- Не обиждай мама! Тя е много добра! Тя е най-яката майка на света! – изпищя Матей и я ритна в корема, а кучката се преви.

Тя го изгледа присвито, но в този момент влезе Християн.

- Ех, събрахме се! Само прекрасният ми братовчед липсва и ще сме тип-топ! – засмя се като психопатът, какъвто е. – Мамо, вземи малкия. Измий го и го нахрани, но като се върна не искам да създаваш проблеми, ще слушаш тати, нали?

Матей кимна и потръпна, щом старите ръце на Петя започнаха да го развързват. Новооткритата кожа беше посиняла, имаше отворени и дълбоки рани от белезниците. Петя го взе на ръце, а той се облегна на нея. Тя ми го подаде и той се обви около мен.

- Мамо... - сълзите му намокриха врата ми.

- Ще те взема, Мати... Само спокойно! – целунах го по челото и му се усмихнах вяло.

Щом излезнаха, Християн се облегна на масата в края на стаята.

- Е, как си? – попита той

- Според теб? Ти луд ли си или се правиш на луд? Мисля, че е първото. Пусни ме от тук!

- Сама се вкара тук!

- Ти отвлече синът ми! – изкрещях.

- Той е и мой син! – за секунди дойде до мен и ме хвана за врата. – Я да видим... Алекзандър обича ли да те души, докато те чука, а?

- Да, обича! Искаш ли да ти заснема клипче, за по-голяма сигурност? – усетих силния шамар от дясната ми страна на лицето и се засмях. – Ще ме пребиеш ли?

- Ако продължаваш така... - наведе се към ухото ми – Ще те чукам до припадък. Толкова силно, за да знаеш къде ти е мястото, разбра ли ме?

Кимнах потресена и погнусена от него.