История без име

Глава 26

Давам всичко за теб

В празнотата на града

Сърцето ми бие за теб

Колиничил пред твойта врата

Давам всичко за теб

За вълшебният ти глас

Душата се давам за теб

Но ти не вярваш в това

- Графа „Давам всичко за теб"

Алекзандър Джуров

26.12.

Ден трети. Три дни от както красивото чернокосо изкушение лежи на това легло и не е отворила очите си. Лекарите казват, че ако тя иска – ще се събуди. Ако има силите. Тризнаците бяха спасени, след като се преля кръв на два пъти. Имаше два кръвоизлива, но за последните няколко дни нищо не е ставало.

Просто спи.

Тя спи.

Просто тя не иска да отвори нейните красиви тъмни очи, в които обичам да се губя.

Не иска да ме докосне, защото изгарям за допира й.

Не иска да проговори, защото гласът й е като музика за моите уши. Тя не иска.

Матей е съсипан. През тези дни с баба му спят при мен. Всяка вечер гушва възглавницата на Мелиса и спи с играчката си, която отвори вчера, подарък от майка му.

И ето ме мен. Стоя надвиснал над нея отново. Вече четвърти ден по ред. Милвам нежната й ръка, която се губи в моята. Галя косите й. Говоря й.

- Знаеш ли, че Матей се зарадва много на играчката си. Също така благодаря ти за подаръка. Уникален е. Погледнах към малката снимка и се усмихнах.

Представляваше снимка на Мелиса и Матей, които държат малка хартийка и я показват на камерата, но не каква и да е хартийка, на нея има три точици, а тези три точици ме правят повече от щастлив. Нейният подарък е пръстен, но смятам да й го подаря, когато се събуди.

Матей влезе в стаята с гръм и трясък, настани се на леглото срещу мен, а аз седях на канапе, което бях преместил плътно до болничото легло и отвори книгата си с рисунки, която носеше. Даниел влезе след него запъхтян и тежко седна на канапето.

- Това дете... тича като... - пое си въздух и се закашля. Поклатих глава.

- Тате, виж! Това си ти, мама, аз... - посочи три балончета до него – и тъй като не знам какво са бебетата... ги направих балони, които аз държа. Не е ли яко? – усмихна се и аз се засмях леко. Погледна тъжно към майка си и сълза се стече от окото му. Избърсах я с палец и го взех в прегръдката си.