История без име

Глава 7

Алекзандър Джуров

- Искам пълна информация за този човек!

- Но, господине... Няма как да...

- Щом съм казал, че го искам, значи е така. Научете се мамка му, че моята дума е закон!

Разкрещях се за пореден път днес, а е само два часа следобяд. Телефонът ми иззвъня и погледнах бегло името изписано на екарана. „Мелиса"

- На какво дължа вашето обаждане, госпожице Велева?

- Заври си самодоволната физиономия в задника и ме изслушай! Никога повече не си позволявай да ми отхвърляш обажданията, цяла шибана седмица ти звъня само и само да ти кажа, че парите ти са възстановени, а човекът, който стои зад всичко се намира на 30 километра от София в една изоставена селска къща. Ако имаш топките да дойдеш те чакам до един час, защото си гоня графика! – прекъсна линията и се подсмихнах. Харесва ми тази нейна смелост, но иначе когато я притисна в някой ъгъл става подвалстна на всяко мое докосване.

- Лея, моля те извикай Павел в кабинета ми и резервирай маса в някой изискан ресторант.

- Бизнес среща ли ще свиквате?

- Не, имам среща с много важен човек. Само двамата ще сме.

- Добре, шеф! Ще Ви изпратя на съобщение адреса, когато резервирам масата, но само казвам, че днес имате среща с баща Ви...

- Той може да дойде и да ме види по всяко време. Няма нужда да си резервира час и да се мъчи да идва до офиса ми. Извини се от мое име.

- Добре! Приятен ден, шефе!

- Мерси, Лея!

Павел дойде след две минути в офиса ми, а аз оправях сакото ми.

- Викал си ме? – изгледа ме строго и въпросът не остана по-назад – Какво има?

- Мелиса е открила копелето, което е изтеглило цялата ми сметка почти и те моля да поемеш срещата след час...

- Добре, само ми дай документите и ще се опитам да скалъпя нещо.

- Знам, че можеш. – потупах го по рамото и му подадох папката с документи. Излязох от офиса ми и се качих в асансьора и зачаках докато не стигна до паркинга.

Две минути по-късно получих съобщение с локацията, където се намира Мелиса.

Качих се в автомобила ми и потеглих.