"I tell myself you don't mean a thing,
And what we got, got no hold on me
But when you're not there I just crumble
I tell myself I don't care that much,
But I feel like I die 'til I feel your touch..."
Слушалките бяха изтръгнати от ушите ми и се наложи да погледна към татуираните ръце на Алекзандър.
- Какво искаш? – повдигнах вежда.
- Добре ли си? – засмях се сухо.
- Бро, просто ме простреля в рамото нищо ново кажи-речи. – усмихнах се изкуствено и той извъртя очи.
- Опитвам се държа с теб като човек!
- Ами ти не си! Ти си едно алчно чудовище, което иска да ме убие! Интересно защо не го правиш... - изправих се и взех раницата ми и влязох в малката баня към медицинската стая, за да мога да си оправя гримът и преоблека.
Довечера за съжаление имам среща с майка ми и брат ми... плюс новото му гадже.
Бях си взела изчистени черни дънки и сива официална риза, която напъхах в дънките. И бях готова с облеклото. Изчистих вече „увехналият" грим, както аз го наричам, и започнах да нанасям коректор, за да прикрия сенките под очите си и несъвършенствата покрай края на лицето ми. Сложих спирала, на прекалено дългите си мигли, за да им придам още по-голям обем. Очертах веждите си леко, колкото да имат форма с молив за вежди. А за финал малко хайлайтър и червило в телесен цвят... малко по-тъмен от моята кожа. Пуснах косата си и я напръсках със спрей за обем и бухна... иначе ще приличам на онези метли по телевизията.
И бях готова. Излязох от малката баня и не видях Алекзандър, което ме зарадва, защото нямаше да се разправям с този задник... отново. Даниел си беше тръгнал отдавна по спешност, защото нямало кой да гледа братовчедката му, а тя е на 8 години. Извадих телефона си и набрах номера на такситата, тъй като не виждах колата ми на паркинга.
- Здравейте, искам едно такси до болница „Пирогов"!
- До 5 минути е при Вас! – отговори монотонен глас и линията прекъсна. Зачаках и се загърнах с дънковото ми яке.
Точно 7 минути чакане, а не 5, пред мен се появи жълтото такси.
- Добър ден, госпожице! Докъде да Ви закарам? - закачливият таксиджия ми се усмихна топло, а аз отвърнах и отговорих.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
История без име
Любовные романыПисмо до себе си, в моята „История без Име" Животът на всеки е изпълнен с предизвикателства, всяка грешка е падение. Всяка една похвала е опит за повече... Изгубих много. Наистина. Но дали ще мога да продължа наново? Без да се поглежда в миналото...
