История без име

Глава 19

- Мамо! – Матей изпищя щом ме видя. Започнах да оглеждам жичките, с които беше вързан. Зелена, синя, жълта и червена.

- Невероятно – измърморих, докато си мислех как да постъпя.

- Мамо, няма да умрем, нали?

- Не, миличък! Не си и помисляй нещо такова. Сега ще се приберем и... - чух токчета да тракат по имитацията на мраморен под. Злобните й очи, като на змия ме изгледаха присмехулно и рече:

- Не го докосвай! Иначе и двамата ще заминете в Ада! Дано поне изгорите там... - засмя се и отметна късата си коса с две ръце зад ушите й.

- Добре. Какво искаш? Пари? Отмъщение? Давай убий ме! Ще убиеш и още три малки зрънца в мен! – изкрещях и се изправих пред нея.

- Ти си бременна?! – прошепна – Но, но... Лекарите казаха, че не може да... - свъсих вежди и я погледнах въпросително.

- Моля? Какви лекари? – тя осъзна, че е изпуснала нещо важно и отсъпи изплашено две крачки назад.

- Аз... нищо... Ъм... - започна да се оглежда. – Кой още знае за това...

- Жълтите списания не са научили, така че никой който те засяга. А сега. Кажи ми коя жичка е нужна, за да се обезвреди бомбата и ще ми кажеш какво са казали шибаните лекари преди четири години! – допрях нож изненадващо в гърлото й. Леко натиснах и бликна кръв. Тя изпищя и премига, за да спре идващите сълзи. – Трагична картинка. – направих съзерцаваща физиономия и изтъних гласа си. – А сега действай, Петя! – побутнах я и тя се зае с бомбата.

Минута след това Матей беше освободен. Прегърнах го силно и го взех в ръце. Вдишах бебешкия му аромат и погалих главичката му.

- Мама е тук. – изхлипахме заедно и той се разплака. – Шшшш... - галех гръбчето му, докато се настанявах на изисканите кресла в гостната стая. – Говори! – погледнах към бившата ми свекърва.

- Мелиса, виж не знаех, че така ще се развият нещата. Мразя те и ти знаеш това, но... - преглътна тежко и това не остана незабелязано. Оглеждаше се и задържаше погледа си продължително в ъглите на стаята, сякаш търсеше нещо. Настани се на съседното кресло до мен и сложи ръка на коляното ми. Отдръпнах се веднага и я изгледах злобно.

- Когато разбрах, че си бременна с Матей, организирах лекарски екип да сложи инжекция в организма ти, за да убие плода... Но се провалих... Не го уби, логично е.