История без име

Глава 8

Мелиса Велева / Даяна Миланович

Чаках последните минути, за да свърши часа и да мога да се прибера в апартамента ми. Бях изнервена, гладна с главоболие и исках просто чаша вино и голяма чиния спагети.

Съобщението на Алекзандър ме изненада и просто му се обадих, за да го питам, кое е толкова важно, че дори вечеря трябва да има. А той просто ми отговори да бъда точна.

Толкова много мразя, когато не получавам точните отговори, че чак ме докарва до криза.

Любослав и Калоян от класа застанаха първи на вратата, а зад тях се наредиха още 20 деца.

- Някой да ви е казал да ставате? – повдигнах вежда и се изправих, като взех дамската ми чанта и слънчевите очила. Всички замръзнаха на място и някои дори си седнаха обратно на местата. Погледнах към часовника ми и видях, че остава една минута.

- По най-тихия и бърз начин излизате от стаята. – проговорих и получих радостни викове в замяна. Усмихнах се и поклатих глава. Детското щастие е най-сладко. Те са свободни, нямат проблеми на главата... но изчакат ли да навършат 18 години и станат пълнолетни ще разберат колко е суров света.

Заключих стаята и звънецът би.

- Госпожице Миланович, много бързо приключихте за днес?

Една от госпожите се пошегува с мен.

- Ех, толкова бързо минава времето тук, че дори не се усеща.

- Явно ви харесва работата тук, а?

- Много, наистина – усмихнах се мило и отидох към учителската стая, за да оставя ученическите материали...

Щом излязох от сградата забелязах черният Urus на Алекзандър. Повдигнах вежда и го подминах като пътен знак, а той сложи слънчевите си очила и излезна.

- От сега да попитам... в цикъл ли си, че си толкова кисела?

- Не, глупак такъв! Може би просто не искам да те виждам?! - промърморих.

- Добре де, с какво заслужих такова отношение... Толкова съм мил, красив, отговорен..

- И скромен - обърнах се към него, а той се блъсна в мен. - Виж, искам да се прибирам и да...

- Обеща ми среща. - наведе се и прошепна в ухото ми - Облечи нещо секси, но не прекалено разголено, защото не искам да убивам мъже, които са те загледали в ресторанта. - целуна врата ми, а това негово движение накара кожата ми да настръхне. Усетих широката самодоволна усмивка. Изпуфтях и се качих в колата. Секунди по-късно и той влезе, а след това запали модерният автомобил и потеглихме към апартамента ми. Никой от двама ни не проговори докато не пристигнахме.