История без име

Глава 22

Алекзандър Джуров

Моментът, в който се прибрахме в пентхауса ми Мелиса оправи Матей толкова мълчаливо за лягане, че дори аз не можех да се изкашлям заради неудобството. Очите й бяха зачервени, кожата – пребледняла, а ръцете й трепереха, докато правеше вечерната си рутина. Въздишах и оставих костюма ми в гардероба, а после отидох зад високото й тяло. Матей си миеше зъбите в банята, където беше седнал на едно детско столче и гледаше клипчета в YouTube на телефона на Мелиса, само за да мълчи.

- Какво ти е? – обвих ръце около кръстта й и положих глава на рамото й. Целунах врата й. – Нещо си се омълчала...

- Съсипвам живота на Матей, нали... - изхлипа мъчно и погледнах отражението ни в огледалото срещу леглото.

- Какво... Не е вярно... Той те обожава! – тя поклати глава. Обърнах я към мен и я прегърнах. Зарови глава в гърдите ми, а аз започнах да галя косите й. Матей се обърна към нас, набързо изплакна устата си, наплиска лицето си и дотича до Мелиса.

- Мамо... Защо пачеш... - дръпна леко долнището на пижамата й, за да му обърнем внимание.

- Нищо ми няма, Мати. На мама й дойде в повече тази вечер просто. Спокойно. – усмихна се през сълзи, но Матей поклати глава и протегна ръце нагоре към нея, за да го вдигне.

- Мамите не пачат, защото са измолени! Мамите трябва да пачат щото са щастливи! – скръсти ръце сладко и се намръщи. – Получава ли ми се злата муцуна? – прошепна и аз и Мелиса се засмяхме.

- Получи се. А сега лягай. – Матей беше целунат от майка му и оставен под завивките на леглото.

- Един път да си взема голямо легло с царски размери и да има полза от него... - измърморих весело, щом видях как заеха половината от легло, щом се наместиха и гушнаха сладко.

- Не философствай, а лягай, защото...

- Мамзила! – извика победно Матей, като изрита весело. Придърпах Мелиса към мен, когато легнах до нея, а малкият калпазанин се намести между нас двамата. – Пич... това е моята мама... Ти си имаш твоя мама... Върви нея да гушаш. – скара ми се и размаха малкото си пръстче.

- Заспивай, дребен. – разроших косата му и се прозях, а двамата поспаланковци ме последваха... минути след това бяхме потънали и тримата в света на сънищата. Където няма тревоги, има само безкрайно време, защото това тук ни притиска с всеки изминал ден...