История без име

Глава 9

Алекзандър Джуров

Досаден писукащ звук ме извади от сладък сън. Аромат на ванилия, ягоди и шоколад достигна до мен. Отворих очи и видях чернокоската да спи спокойно върху гърдите ми. Беше прекрасна. Започнах да осъзнавам, че колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече се пристрастявах към нея. От намръщеното и лице до извъртането на очи. Напрегнатата стойка, когато говореше по телефона. Осъзнах че имаме около час да си вдигнем задниците и да отпрашим за... дори и аз не знам къде. Трябваше да си видя телефона и да проверя за местонахождението на ресторанта.

Лея: Шефе, изпращам Ви ресторанта. Запазих час за седем и половина тази вечер, маса за двама, както поръчахте!

Аз: Благодаря, Лея. Лека и спокойна вечер!

Лея: И на Вас, господине!

Лея беше една от онези жени, които жертваха всичко за работата си. Тя е майка на близнаци и сега носи третото й дете. Възхищавам й се на това, че прави всичко за децата си и да поддържа семейството й живо. Винаги съм се чудел, как хората смогват с децата. Майка ми винаги се оплакваше от мен, а сега се оплаква и от Калоян. Но поне всеки месец като направи някоя простотия малкия я прави щастлива, защото живецът в него скоро няма да изгасне... за разлика от мен. С времето станах все по-недосегаем и студен за хората. Всяка вечер се чудя едно: Някога ще имам ли семейство или ще се откажа от всичко и всички в един момент?

„Напоследък много хора се отказаха да живеят. Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, което ти поднася животът, не се отказвай."

- Паулу Коелю „Петата планина"

Красавицата до мен се размърда и примясна.

- Колко е часът? – промърмори и се сгуши в мен.

- Мммм... Имаш 30 минути да се оправиш. – тя се сепна и подскочи.

- Защо не ме събуди!? – извика докато влизаше в банята. – Алекзандре! Как се очаква да прикрия тези петна по вратът ми? Нямам коректор и фон-дю тен в безкрайност! – извъртях очи и станах, а след това се насочих към нея. Повдигнах вежди щом видях творенията ми почващи от челюстта до гърдите... Плюс имаше отпечатъци от пръсти по бедрата.