15 години по-рано
Мелиса Велева – 10 години
Беше тъмно. Непрогледен мрак. Не можех да видя дори дали лампата още светеше от лентата, която имах на очите. Усетих ръка на рамото си и веднага я хванах, а след това я извих, но силното тяло на Манол Велев, баща ми, ме обърна и повали на земята.
- Врагът ще очаква това! – каза баща ми. Изправих се със задно кълбо, като ръката му се извъртя, че даже изсъска от болка. – Е това аз не го очаквах! – засмяхме се и двамата.
- Съжалявам, тате! – измърморих и махнах лентата. Примигнах, за да свикна със светлината. – Добре ли си?
- Да, миличка! Спокойно. – смигна ми и ми подари една от неговите усмивки, които те карат да се чувстваш като бог. – Хайде да се прибираме, става късно, а си и изморена сигурно.
- Не съм, не помниш ли, че с Ками се разбрахме да ходим на гости при леля Мария!
- Никаква леля ти Мима за теб. Много ви глези – погледна ме и се засмя - Шегувам се, само искам да ми се обадиш, когато шофьора те закара
- Но, татее...
- Няма „тате"! Знаеш каква е процедурата!
- Ама чакай малко! То, че ти си като мафия машина си, ама това означава ли, че и аз ще бъда мафия-машина? Олеле! Ще нося готини черни дрехи. Всички ще се страхуват от мен! И ще бъда много красива и ще карам супер бързи коли
- Ох, че си нарцис! – прегърна ме и излязохме от залата за кик-бокс.
Тренирам от три години всякакви бойни спортове, защото баща ти да е мафиот не е лесна работа. Всеки момент могат да те застрелят и ти няма дори да разбереш.
Баща ми спря пред къщата на леля Мими и слезе, за да ми отвори вратата – защото може да се отваря отвън само. Къхъм. „Това е за твое здраве!". Да, сигурно.
- А защо не ме закара чичо Сашо? – попитах докато слизах от колата.
- Защото чичо ти Сашо има бебе, за което да се грижи не му трябва още едно. – разроши ми косата.
- Добре, ами чичо Тодор?
- Чичо ти Тодор е в отпуск. – изпуфтях драматично.
- Лелеее. Много си ги разпуснал тези хора! – баща ми се засмя, докато вървяхме към входната врата, където ни чакаше и леля Мими... или майката на Ками.
ESTÁS LEYENDO
История без име
RomanceПисмо до себе си, в моята „История без Име" Животът на всеки е изпълнен с предизвикателства, всяка грешка е падение. Всяка една похвала е опит за повече... Изгубих много. Наистина. Но дали ще мога да продължа наново? Без да се поглежда в миналото...