Дневник

Ден 3

20.04.2023г.

Днес отново беше скучен ден. Ако някога си мислите, че да ходиш на работа е готино, не, не е. Аз си мислех, че ще е яко да уча три дни и два дни да работя, а сега като виждам какво правя или по-точно - не правя, в училище, предпочитам да стоя и 7 дни, отколкото да стоя в тъпия магазин. Как може времето да минава толкова бавно? Дори да скатавам с почивките, пак минава бавно. Пълен ужас. И с колегата едва си говоря, нищо че сме от един клас. А пък другите колеги са пълни шматки и дори не си правя труда да комуникирам с повечето. 

Днес отново тренирах и честно казано беше една добра и ползотворна тренировка, лошото обаче е че отново не успях да прочета 100 страници от книгата, а съм към края. В момента протича Европейското по Таекуон-до в Италия и страшно много ме е яд, че не съм там. Ако имах пари щях да отида, но пък не мога да отсъствам толкова много от училище и работа, за да отида на подготвителния лагер. Това училище винаги ме прецаква с нещо. Буквално утре е патронния празник и само нашият клас ще бачка, докато другите ще играят хора в двора. После как да ги харесваш тези хора?

Днес е трети ден без цигари и първи ден без никотин. Вчера за пръв път пробвах снуз и не беше лошо, но и не беше нещо кой знае какво - по-добре без нищо. За момента не изпитвам кой знай какъв никотинов глад. Усещам, че желанието ми за трениране се завръща лека полека, дано и желанието ми за учене да се завърне. Няма да е лесно и не знам дали ще успея да се възвърна към предишния ми режим. 

Днес докато тренирах си представях, че някои от хората, които ме предадоха или пък ме изоставиха, ме гледат. Тренирах така сякаш исках да ги накарам да съжаляват. Не знам защо, но като си мислех за тях, в мен избухваше гняв и енергия идваше на талази. Всъщност знам защо - още не мога да им простя, че ме оставиха. Че след токова дълго приятелство, се обърнаха срещу мен заради някакъв глупак и шибаната му приятелка. минаха три години от тогава и все още не мога да им простя, да се примиря с това. Още помня  думите на едно от момичетата - „Не го очаквах от теб" - ако можех сега да й кажа - „Не си го очаквала, защото не ти дадох причина да ме мислиш за лъжец" или „А аз не очаквах от теб да не ми вярваш". Тогава живота ми се промени буквално за един ден. За един шибан ден в рамките на два шибани часа останах без най-близките ми приятели. 

Ето на това му казвам аз - падане от високо. 

Но все пак се изправих. Тогава спрях да пуша, започнах да тренирам, възвърнах стари приятелства и създадох нови - промених се. Но както е казал един мъдър млад човек - „Моят успех е тяхното наказание". Това бе единственото нещо, което ме е бутало напред в спорта и работата. Да успея, за да завиждат. И да, знам че не е правилно, но не ми пука, това е моята движеща сила, моят двигател. Аз съм от онези главни герои, които в 90% процента от книгите искат отмъщение и гневът ги бута напред до самия край. После не знаят какво да правят. 

Така че после ще го мисля

Лека вечер