Дневник

Ден 34

20.05.2023г. 

Сега видях, че вчера написах „и 20.05", а то днес е 20.05 

Днес трябваше да тренирам, но останах да спя. После излязох с един приятел за малко, хапнахме и трябваше да тренирам, но се прибрах. Майка ми излезе с приятелки и още не се е прибрала, котката не спря да мяука, защото още не се е прибрала. Аз вече съм на 9ти епизод от Д-р Хаус и пробвах да тренирам по едно време, но осъзнах, че тропам прекалено много затова направих набързо един корем. Доминос се появи на вратата ми, хапнах и трябваше да играя на плейстейшъна, но желанието ми умря, пак и Р. забрави да ми пише като се прибере да играем. Като цяло имам супер много задачи, а нищо не правя по цял ден. Или искам да изляза, или изобщо не искам да говоря с никой. Или искам да тренирам, или не искам. Като цяло напрао ми се реве точно сега, но няма смисъл. 

Нещата няма да се променят ако продължавам да не правя нищо по въпроса. Трябва да се стегна и да си намеря някаква осъществима и интересна цел, която да ми върне малко живеца. В противен случай осъзнавам, че всичко което градя ще го заеба заради това, че нямам търпение, а желанието ми бавно изгася вместо точно обратното. 

Трябва да си възвърна амбицията от преди и да я направя болна амбиция. Толкова много да искам да съм на върха, че дори и да го стигна да не се спирам. 

А в момента съм на едно стъпало от средата. Сега съм на онова стъпало, което го показват на вдъхновяващите картинки - най-високото. Ако успея да го премина, останалите ще са лесни. Да, но докато не стигна до следващия такъв период, тогава пак ще се повторят тези неща. Просто... не знам и аз. Ако имаше някой който да ме надъхва, може би нещата щяха да са по-добре или някой който да оценява това, което правя. 

С нетърпение чакам този някой да се появи. 

До тогава, както е казал фирето - сам съм си опора. 

Лека вечер.