Дневник

Ден 22

09.05.2023г.

Днес разказвах за приключенията ми през уикенда в училище. Правих тест по търговско право и не знайно как успях да изкарам 4. 

Днес госпожата по бел по едно време започна да говори как се радвала, че в нашето училище нямало тормоз нито психически, нито физически. И че всички сме се подкрепяли и дрън, дрън. И тъкмо като ѝ казвах - Вие сериозно ли мислите така, М. и Ни. ме нападнаха за пореден път - Всеки път ли трябва да спориш, - Спри да се заяждаш, - Сериозно ли не правиш сравнение на това училище с другите.

Стана ми наистина гадно, затова без нищо да казвам просто станах и отидох в тоалетната. Ядосах се, исках да им се разкрещя, исках да кажа мнението си по въпроса - че шансът никой в училището да не бъде тормозен е нулев. Се някой някъде, някога трябва да е бил тормозен, просто е така, няма как да не е. Но не го казах, въпреки че преди да изляза Н. им каза - Стига де, аз искам да чуя нейното/моето/ мнение. Но не го казах. 

Понякога не разбирам защо Ни. и М. се държат така с мен. Ни. винаги иска да е мила и добра с другите, но не осъзнава колко е злобна и груба понякога, дори да го смята за майтап. Мразя някой да се шегува така с мен. Да ми казва, че съм груб човек и да ми се хили насреща. Или като искам да си говоря с някой/с тях двете примерно/ и ги питам за какво си говорите, абсолютно всеки шибан път ми казват - За теб, -Обсъждаме те, - Мда, не те харесваме. 

Дори да го правят на майтап, не осъзнават, че аз в училище почти с никой не си говоря повече от десетина минути.  По цял ден стоя сама и никой за нищо не ме заговаря. Винаги аз се опитвам да вляза в някой разговор. Е, има и моменти в които не е така. Например днес В. я нямаше и стоях до Н., но това рядко се случва.

Та, и те не осъзнават колко ми е гадно, когато ми говорят така. И колкото и да се правя, че не ме засягат с думите си, понякога не успявам, както днес. 

Имам и друг проблем. Моята зала и И.. Как да поправя нещата с децата? Как да задържа И. при мен? Ако го правех за парите може би щях да измисля начин да привлека други деца, но не го правя за това. Аз почти никви пари не взимам. Ако имах кола, за месец щях да ги профуквам за гориво. Правя го от любов към спорта, от стремеж към нещо повече, нещо по-добро. Но Ан. е прав. Докато започнат да ми се получават нещата, ще трябва да изям много хляб. Но нямам кой знае колко време да ям, след като света се движи толкова бързо и аз след година влизам в университет. До тогава трябва да развия този бизнес, да развия тези деца, да имам състезатели и редовни трениращи. Да знам, че и една седмица да отсъствам после ще имам време да я компенсирам. Искам деца, които ако им кажа, че всеки ден ще имаме тренировка по 2ч. да идват с хъс и желание. Искам да виждам в сегашните деца развитие, а не виждам такова. 

Затова тези дни сядам и пиша подробен план за месеца и за всяка тренировка. Ще ги принтирам и ще се водя по тях. Ако има развитие, ще пиша план за всеки месец, но ако няма - ще търся друг начин. 

Лека вечер.