Дневник

Ден 8

25.04.2023г.

Днес имах класно по БЕЛ и абсолютно нищо не знаех, освен правописа и граматиката. Трябваше да пиша теза като последна задача и написах някакви пълни глупости, аз като си го чета и си викам „Брат тва няма никва връзка" и го давам на госпожата да го прочете да каже как е - и тя „Браво, точно така, най-накрая някой се е научил да пише теза. Точно така трябва да казваш нещата на място" - и аз седя от страни и си викам „Таз или се ебава или аз съм толкова скрит гений, че дори и от себе си се крия"

Отново започвам да броя дните без цигари и днес е ден 1. 

И излязох да тренирам, направих една лека тренировка и сериозно обмислям утре след училище да отида в зала2 и най накрая да започна да тренирам. 

Петък съм на театър, а след това най-вероятно ще ходя отново на дискотека. Не мога да преценя дали ми се ходи или не, но пък защо не?

Има една част от мен, която не иска да прави абсолютно нищо. Искам да си стоя вкъщи да гледам филми и сериали, да чета и да си играя на плейстейшъна. Да излизам с приятели и като цяло да нямам никакви грижи. Да си живея спокойно един най-обикновен живот.

А другата част от мен иска точно обратното. Не искам да съм бачкатор и общак, не искам да нямам пари, не искам обикновен живот. Искам пари, уважение от хората, искам да съм шампион, треньор на шампиони, искам добър и интересен живот. Искам да има какво да оставя зад гърба си. Да напиша история като например Карлос Насар. Това момче/въпреки глупостите, които направи наскоро/ е уникално и неповторимо. И след години няма да има кой да го надмине В ЦЯЛ СВЯТ. Това искам и аз. Да съм състезател, който никой в България да не може да надмине. Да отида на европейско и там да съм на върха, а после и на световното. Искам да ми завиждат, че не бяха до мен, тези с които мечтаех за бъдещето. „Моят успех е тяхното наказание" - толкова много ми се повтаря в главата, че от време на време му вярвам. Но след всичко, което ми се случи - вече не искам да се движа напред. Имам чувството, че още и още неща ще ми се случват и всъщност е така. Сега като се замисля - няма как да се отърва от това, ако искам да успея. 

Нормално ли е да съм толкова изморена? Дадох всичко от себе си на последните състезания миналата година и нищо! Никой нищо не ми каза, никой не знае, че след тренировки отивам да тренирам в училището до нас. Прибирах се в почти 10 всяка вечер скапана от тренировки. От преумора, дори не можех да заспивам. Спрях да го правя това и пак нищо, нещата се влошават дори. Явно нямам друг избор, не мога да захвърля 12 години тренировки и 3 години усилена работа с часове на ден тренировки за единия скапан спокоен живот. Затова днес излязох отново да тренирам, макар и за малко. Искам на следващото състезание да взема 3 медала и да съм или първо, или второ. Друго не ме интересува. 

Само ще трябва да го съчетая със социалния ми живот, за да не откача ако остана сама с режим на тренировки само.

Дори да искате да се промените, никога не оставяйте сами за дълго време. Ще изгубите едно от най-важните ви качества, именно което трябва да развивате, ако искате да се промените към по-добро - способността да общувате/най-добре с всеки/. 

Аз го изгубих и колкото и книги да прочетох през времето, в което нямах с кого да говоря, пак не мога да го възвърна. Говорете с хора /не по чат/ говорете, слушайте и гледайте - говорете така че да показвате интелигентността си, но не изцяло. Слушайте, за да бъдете добър събеседник. И гледайте как реагират хората срещу вас, следете действията им и ги обмисляйте - какво, как, защо и кога. 

Успехът изисква жертви. Моята жертва в момента е пари, гръбнак и пренебрегване на принципи. Защото купувам много неща за залата. Защото имам проблеми с гръбнака /които наскоро открих/. И защото тренирам с хора, от които искам да съм по-добра, хора които ту харесвам, ту не ги харесвам. Които ми се правят на приятели, но никога няма да бъдат. Съответно аз правя същото, но аз бих била приятел с тях. За жалост това почти няма как да стане, докато основите не се променят. 

Много се разприказвах, друг път пак ще си говоря за това. 

Лека нощ.