Дневник

Ден 5

22.04.2023г.

Днес беше ден за почивка, тъй като имам чувството прасците ще се скъсат щом тръгна да ги разтягам. Но пък исках да тренирам, така че утре след залата ще изляза в училището до нас за една бърза тренировка. 

Сутринта учих по статистика заедно с една приятелка, която трябваше да ми обясни задачите. Като започна да ми обяснява се зачудих как да ѝ кажа, че не може да обяснява. Добре че успях да ги разбера с триста зора. Понеделник ми е последното контролно по статистика и е решаващо за мен и за почти целия клас. Тъй като ако нямам 5 ще си остана на поправка сигурно. Тъпата мърша, само като се сетя за нея и се ядосвам. Такива хора не трябва да бъдат учители. Дори не трябва да ги допускат до деца. Никой не я харесва и въпреки това най-нагло не прави нещо по въпроса. Поне да беше читав учител, а и това не е. Говоря от личен опит, тъй като и аз се занимавам с деца и обучавам деца, но като принципен човек, когато греша в нещо си признавам и опитвам да се поправя. А този учител грам не го ебе. Мразя такива хора. 

Когато пораснете не бъдете такива хора. Признавайте си грешките, учете се от тях, попивайте от по-добрите от вас. Не се мислете за нещо повече от другите само защото сте добри в нещо или сте много умни. Бъдете хора на първо място. Помагайте щом можете на бабите, които се прибират от пазар с пълни торби, на майките с колички, на които им е трудно да ги качват по стълбите на блока. Спирайте на пешеходни, пускайте мигачи. Не дрифтете по никое време на пътища с остри завои и с натоварено движение - стряскате такива като майка ми, която иска да се прибера с колата безопасно. 

И колкото и да сте уморени не спирайте. Ако спрете дори за миг, ще ви бъде много по-трудно да продължите. Аз спрях и ето ме сега тук, опитвам да набера отново скорост, но съм по баира нагоре. За мен този ми период ясно може да се опише от думите на един много талантлив артист - „Две стъпки назад, за да направиш отскока" 

От мен зависи колко ще е голям този отскок.

5ти ден без да пуша.

Лека вечер.