Дневник

Ден 30, 31, 32 и 33

17/18/19 и 20.05.2023г. 

Просто ме мързи да пиша за всеки ден по отделно щото искам да си пускам Д-р Хаус. От отдавна си мисля да го гледам, тъй като не съм гледала и един епизод и смятам да разказвам набързо и да го пускам. 

Срядата беше окей, нищо кой знай кво. Уговаряхме се за четвъртък - решихме да излезем с класа. За толкова много години и веднъж не бяхме излизали. Излязохме и се размазахме. Първи път като за последно. Ама за мен винаги може и повече. Толкова не се бях напивала от доста време насам. На тренировката вечерта бях много добре. Отидох по-рано, защото ни пуснаха заради изпращането и стоях 3 часа в зала2. Беше брутално, после имах мускулна треска даже. 

Четвъртъка дойде съответно бяхме с И. на работа. Тока спря два пъти и аз през цялото време се молех да ни пуснат да си ходим. Ама и вторият път тръгна и надеждите ни умряха. Иначе деня мина бързо, приготвяхме се психически за вечерта. Като се прибрах веднага седнах да правя презентацията по счетоводство, дет хал хабер си нямах нито какво да прая, нито как. И аз я направих и после гледам в групата на класа едно момиче да казва изискванията. Брат, нищо общо с мойто. Ама тряаше да ходя към мойта зала пък и вече предадох и ся се моля за 3. Та от тренировката пак не съм доволна. Ще откача тези дни. Напрежението за състезанието ме смазва от всякъде. Ив. и Д. са на никъде с подготовката, аз също. Утре ще ходя да тренирам сама преди да изляза, щото положението не е никак розово. И хем се ядосвам, хем почти не ми пука. 

Просто не знам кво ми става тези месеци и като цяло тази година. До сега никога не съм била в такова състояние. Постоянно забравям някакви дребни неща и не само дребни. Изобщо не чета, тази година имам само 1 прочетена книга, а са минали шибани 5 месеца и единствено се надявам лятото да наваксам. Супер много ме мързи и в същото време искам да се спукам от тренировки. Мързи ме докато не почна да тренирам, почна ли не искам да спирам. Поне отслабването върви добре днес се теглих в залата и съм 55.8кг, ако ги сваля тези 0.800 грама ш изкарам преса да си ебе. 

Та вечерта започна не по план. Бяхме 11 човека 3 от които нямаха 18 и не ги пуснаха там където искахме да сме. Затова колективно решихме да сменим жанра и да отидем на мазна чалга при бароните в града. То пък там нямаше абсолютно никой и бяхме наясно с тва, тъй като в същия ден откриваха лятната дискотека в града и всички бяха там, ама нямахме нито резервация нито 30лв за вход. И така се размазахме само ний си за пръв път заедно да излизаме така с класа. Та стана 2 и решихме да ходим там където първоначално мислехме. Аз вече бях под масата, че дори пяхме по улиците докато отивахме. Обаче пак греда В. не я пуснаха и ѝ стана тъпо и аз ѝ викам - брат няа таквиз как ш са прибереш взимай ми шофьорската и да не те ебе. И така 10мин сиг я убеждавах и накрая се съгласи. И влезе ве да го еба. И така отново бяхме заедно в супер голямата гъчканица. И там пихме по няколко шота. Не знам как минаха 2 часа, аз два пъти излизах да изпращам В. и адашката и така мина вечерта. 

А днес никъде не ми се мърдаше. Видях се с А. и трябваше да ходя после в зала2 от 17ч. обаче мен още ме държеше от снощи и треперех даже, което си е нормално след толкова алкохол. И отидох в 18ч обаче беше ебахти тъпата тренировка. Всичко което правих супер добре в сряда, днес беше пълен ташак. И са ядосах и да - ташаци. 

Ай лека, че новия сериал ме чака. 

/и ти благодаря, че четеш тези мисли. Може да изглежда, че постоянно съм навън и се забавлявам и е така, но не е само това. Тези дни осъзнавам, че наистина липсата на желание, мотивация и загубата на памет са симптоми на депресия. И не знам как да оправя това. Не знам как да се поправя. Ако знаеш, моля те пиши ми./