16.05.2023г.
Днес бях ебахти мързеливото човече. Исках да стана в 10 и поне нещо да правя, квото и да е. Да чета, да гледам сериал, да проверя как се пише курсова работа, щото що да не ми дадат по никое време да прайм такава тъпотии. Как по дяволите тряа напиша 10 страници за комуникацията с клиенти, не ми е ясно. И вместо да стана в 10 и да напрая някое от тия неща. Аз станах 12:20 ве дейба майка му. И като станах се ядосах. И после цял ден ми беше криво. И за кво, ми щот не станах. Ебахти разочарованието беше тоя ден. И в залата не бяха нещата добре. И като се прибрах не тренирах заради тва скапано коляно.
Не ме ебе вече. Утре тряа ходя в мола за дрехи за 26ти и 27ми, на 18ти съм на дисни парти, на 19ти имам два или три ангажимента вече, и имам 3 шибани седмици да вляза в топ форма за състезанието. Няма да си тръгна без поне едно злато от шибаната София.
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
