13.05.2023г/14.05.2023г/
След кино вечерта, която продължи до рано сутринта - 06:30 излязохме да разходим кучито и си легнахме към 07:00. Станах по обяд и трябваше да ходя в мола, за да купя общ подарък от класа за Е. и почти нямах батерия, затова опитах по най-бързия начин да отида, да вляза, да изляза и да се прибера. Успях в рамките на 17%.
Като се прибрах веднага заспах. Малко се скарах с наще, защото вече трябваше да пътуваме за село, тъй като преди това говорих с братовчедка ми и ѝ казах, че ще сме там и тя да дойде, за да се видим. На косъм бяхме да не ходим, но все пак отидохме. Не си говорихме кой знай колко, но все пак мина добре. На майка ми нещо ѝ стана, не знам дали е от цикъла или защото не харесва братовчедка ми, но се държеше ужасно и ѝ го казах и никаква промяна. Много мразя така като прави, супер тъпо държание и хич не ѝ пука как кара да се чувстват хората, когато им говори така. Още по-тъпото е, че говореше главно на мен. Ама както и да е, често се случва това, но знам че в момента в който няма да имам време да им обръщам внимание и ш ми мрънка на главата. Не че искам да се махна чак толкова от тях. Но това да живееш с хора, които никога не признават грешките си, мислят се за най-умни, можещи и знаещи и се карат по между си 24/7 - не особено приятно. Но пък не винаги са така. Понякога са страхотни, понякога не са. Важното е деца в такива ситуации да осъзнават, че не е в тях вината и че почти всеки е така, дори самите деца. И аз осъзнавам, че понякога се държа гадно с тях, но поне като го осъзная и спирам, а тях не ги ебе. Те са си прави и тва е. Ем, кот такова. Пак са ядосах
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
