01.05.2023г.
Днес най-накрая се върнах в зала2. Нещата са се променили. Групичката момичета, вече са почти близки приятели, въпреки че преди това някои от тях ми говореха друго за един друг. Виждам го в погледа на някои от тях. Мислят си, че са по-добри от мен и че знаят повече. Но има и такива, които ме уважават, допитват се до мен за някои неща, говорят си приятелски с мен. Тях единствено уважавам и харесвам. Не, че другите са лоши хора, просто не са моите хора, не е моето място и не се чувствам добре вече там. Но трябва да потърпя още малко.
До 1/2 години нещата трябва да се променят. Аз трябва да ги променя. И времето ще започне да тече на 18.09.2023г. До 30.09.2024г. трябва да имам стабилни основи и от там да започна да градя едно ново начало. Признавам си, страх ме е. Страхувам се, че няма да успея, страхувам се, че ще се контузя и ще трябва да спра да се състезавам. Страхувам се, че съдбата ще се обърне срещу мен отново и че в един момент ще трябва да се обърна срещу „моите" хора. Ще трябва и срещу тях да се изправя.
Но всичко ще мине по план, ако заслужавам това бъдеще. Затова трябва да се постарая и то много. Наистина много. Много хора се стараят за същото - да бъдат на върха, да са най-добрите. Затова трябва да се старая повече от тях. Повече от всеки на света, ако искам да успея.
Аз едва правя нещо с живота си... Но всичко ще се промени. Малко търпение трябва...
Лека вечер
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
