30.04.2023г.
Днес се наспах отлично, след това отидох до другата ми баба, за да си измия зъбите, защото там ми остана четката за зъби. Пък и исках да пробвам колата на дядо. След това обядвахме и излязохме на разходка до морето.
Като видях старите бунгала отново усетих болезнената носталгия по старото работно място на баба. Тя отговаряше за една база с бунгала точно до морето и там прекарвах летата си в продължение на години. Признавам, че бе най-самотното място на света за мен, тъй като не винаги имаше хора, пък и дори да имаше повечето пъти не бяха с деца. Сега, когато пораснах осъзнах, че от времето прекарано там съм се научила, че хора идват и си отиват, без дори да осъзнавам. Затова по-късно, когато се скарвах с приятели и си тръгвах от компании, не ми е било толкова тъжно, за мен никога не е било края на света. И дори да го приемах тежко, се възстановявах бързо, изправях се и продължавах напред. Така станах състезател за отрицателно време, така станах добър треньор и малко по-добър човек. Но белезите ще зараснат, когато успея.
До тогава ще имам и нови, но знам че в момента, в който успея нещата ще се променят. Аз ще се променя, всичко ще се промени. Сега единственото, за което трябва да мисля е този момент и как да стигна.
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
